Напоследък до ушите на Раиса стигаха какви ли не мълви по адрес на кралицата. Някои разправяха, че доста пренебрегвала финансовите, политическите и дипломатическите въпроси. Други пък твърдяха, че обръщала твърде много внимание на висшия магьосник и Съвета, чиито членове се събираха в съвещателната палата на Сивата дама. Но вероятно това не беше нищо ново, а просто чак сега започваше да ѝ прави впечатление.
Навярно всичко се дължеше на влиянието на баба ѝ Елена. Племенната водачка на лагера Демонаи имаше конкретно гледище относно долската политика и нарастващия престиж на магьосниците. През трите години, прекарани от Раиса със семейството на баща ѝ, тя го изразяваше най-безцеремонно.
След относителната свобода, на която се бе радвала в лагера Демонаи, за Раиса беше същинско мъчение да пъха крака в неудобните обувки и фините чорапи, носени в кралския двор, да се поти и гърчи в надиплените момичешки рокли, натрапени ѝ от майка ѝ. Беше почти на шестнайсет, кажи-речи зряла жена, а през повечето време я принуждаваха да изглежда като няколкоетажна сватбена торта на два крака.
Не и днес обаче. Днес беше облякла туника, кожен клин и жакет за езда до ханша. Носеше и изработени от клана ботуши. Беше преметнала лъка си през рамо, а колчана със стрели бе пъхнала в една от дисагите на седлото. Когато изкара Вихра от конюшнята, лорд Баяр я измери с поглед, после се обърна към кралицата, за да види реакцията ѝ.
Майката на Раиса отвори устни само за дълга въздишка, но очевидно прецени, че е твърде късно да връща дъщеря си да се преоблече. Мелани, разбира се, в подражание на майка им, бе облякла сако за езда и дълга, разделена по средата пола за езда, изпод която надничаха изобилните дипли на долна фуста, дълга чак до ботушите ѝ.
По-малката сестра на Раиса, Мелани, беше одрала кожата на майка им. Беше наследила русата ѝ коса, млечнобялата ѝ кожа и високия ѝ ръст. А Раиса, с тъмната си коса, зелените очи и дребната си фигура, приличаше на баща си.
И така, всички бяха облечени и нетърпеливи да половуват в такъв прекрасен, слънчев ден, ала вместо това го пропиляваха в чакане на Мика Баяр и братовчедите му, които закъсняваха.
Мика имаше славата на дързък ездач и агресивен, настървен ловец. С една година по-голям от Раиса, той бе запленил с мрачния си, опасен чар половината момичета в кралския двор.
Откакто Раиса се върна в замъка Превалски брод, я ухажваше с ласкателна решимост, на която тя трудно устояваше. Фактът, че всякаква близост им бе забранена, правеше приключението още по-съблазнително. Замъкът гъмжеше от очи и уши, но въпреки всичко намираха местенца, където да се срещат тайно. От целувките на Мика Раиса се опияняваше, а от прегръдките му ѝ се виеше свят.
Но не я привличаше само това. Надарен със свирепа, цинична духовитост, той иронизираше блестящо обществото, от което и двамата бяха част. Умееше да я разсмива, а напоследък малко неща успяваха да го постигнат.
Раиса си даваше сметка колко рисковани са подобни своеволия с Мика Баяр, но не разполагаше с друг начин да се бунтува срещу майка си и ограниченията на живота в кралския двор. И с това бунтарството приключваше. Все пак не беше от сорта на вятърничавата Миси Хакам, готова да се откаже от достойнството си срещу няколко реда безвкусна поезия и целувка по ухото.
А търпението не се числеше към добродетелите на Мика Баяр. Затова и се скараха предишната вечер.
Раиса имаше желание да ловува с него, но не възнамеряваше да го чака цяла вечност. Времето и възможностите ѝ се изплъзваха. През целия ѝ живот дотук.
Придружаваха ги капитан Едън Бърн и тройка войници, които разговаряха тихо помежду си. Бърн, потомствен капитан от Кралската гвардия, помоли настоятелно да съпроводи кралското семейство по време на лова, независимо от възраженията на лорд Баяр.
Бърн се провикна към тях:
— Да изпратя ли някой от хората ми да потърси момчетата, Ваше Величество? — предложи той.
— Ако зависеше от мен, бих изпратил всички ви, капитан Бърн — провлачи лорд Баяр. — Кралица Мариана и принцесите са в пълна безопасност. Не е нужно вие и подчинените ви да ни следвате като въздългата опашка на хвърчило. Клановете са средище на непредсказуеми диваци, признавам, но едва ли някой от тях би посегнал на кралското семейство в мое присъствие. — Докосна амулета около врата си, в случай че Бърн не бе схванал намека му. При разговор с него висшият магьосник винаги произнасяше думите бавно и ясно, сякаш го имаше за малоумник.