— И опасен противник, повярвайте ми.
— Знам, че ви създаде доста трудности в Арканте — каза Теожен с лека нотка на гордост.
Графът на Аргор беше строг и властен баща и не бе съумял да задържи при себе си своя горд, буен и твърде необуздан син. Веднага щом бе станало възможно, Лукас се бе изтръгнал от бащиното влияние и бе приел името Гатлис — името на покойната му майка. От години Теожен и Лукас не си бяха говорили. Но графът не бе престанал да обича сина си и да се тревожи за него.
— Само ако можеше Лукас да подбира по-добре битките си — тихо рече Теожен.
— Нямаше нищо безчестно в това, че взе страната на Арканте против Върховното кралство. Синът ви не се е провинил.
— Но сега това ще му струва обвинение в държавна измяна.
— Кога трябва да бъде съден?
— Все още не е решено. Докато Лукас не бъде осъден, кралицата и Естеверис ме държат и те го знаят. Могат да ме принудят да остана в Ориал. Да се показвам в Двора. Кой баща няма да е изтерзан от притеснение, когато има риск синът му да свърши с глава на дръвника?
— Кралицата би могла да пожелае да ви унижи, да ви принуди да коленичите пред нея…
— Никога! — изръмжа графът в брадата си.
— … но Естеверис не е толкова глупав, че да допусне тази грешка — продължи Лорн. — Точно защото знае, че никога няма да отстъпите. Той ви познава. Знае, че няма да получи нищо от вас, ако започне да ви шантажира. И ако трябва да съди и осъди Лукас, губи и малкото влияние, което има върху вас.
— Никога няма да позволя да екзекутират сина ми. По-скоро ще потопя Върховното кралство в огън и кръв.
— И това също Естеверис го знае.
Присъствието на Теожен в двора имаше политическо значение. Можеше да мине за сближаване, за начало на помирение с кралицата. Защото граф Д’Аргор беше един от най-могъщите владетели във Върховното кралство. Но най-вече се радваше на огромното уважение на дребното благородничество на меча, привързано както към рицарските ценности, така и към феодалните традиции, чиято подкрепа — за момента безуспешно — кралицата искаше да получи.
— Засега — продължи Лорн — Лукас нищо не рискува.
— А аз съм с вързани ръце. Това не може да продължава вечно — погледът на Теожен се зарея нанякъде, после графът се съвзе и каза. — Да се върнем към вашите дела. Запитали ли сте се защо Ирдел е отложил за утре момента да ви обясни в какво се състои мисията, която иска да ви възложи?
— Той е предпазлив. Може би се колебае. Мисля, че искаше да види колко е дълбока водата, преди да стъпи в нея.
— Това е доста присъщо за него. И все пак тази мисия, каквато и да е тя, вие имате свободата както да я приемете, така и да я откажете, ако не се лъжа…
Лорн кимна и посочи пръстена на безименния си пръст.
— Аз съм Първият рицар на Кралството. Ирдел все още е само принц-регент. Нищо не може да ми наложи, преди да бъде коронясан.
— Това е колкото добре, толкова и зле. Защото ако приемете, няма да можете да кажете, че сте се подчинявал, че сте изпълнявал единствено дълга си. Ако приемете, ще трябва да поемете отговорността за избора си.
— Някога отмятал ли съм се от отговорностите си?
— Не, рицарю. Бъркате. Не искам да кажа това.
— А какво?
— Казвам, че, ако Ирдел искаше да ви задължи да вземете неговата страна, това да ви предложи мисия, която можете да откажете, би било много умел начин да го направи…
Лорн замълча и се замисли над това, което Теожен току-що му бе подсказал.
— А да се вземе страната на принца-регент, означава да се застане против кралицата — рече Лорн.
— Страхувам се, че да.
Лорн продължи да мисли.
— Е, какво пък! — рече той. — Научих се да живея с нейната злопаметност.
Усмихваше се, но погледът му беше мрачен.
Кралица Селиан разговаряше с Естеверис, когато принцът-кардинал Жал влезе при тях в личната библиотека на министъра. Беше малко преди вечеря. Големи свещници осветяваха помещението, а в огнището гореше хубав, силен огън.
Жал влезе, без да известят за него.
— Моля да извините закъснението ми — каза той, докато сваляше палтото си, все още побеляло от сняг.
Свали ръкавиците си, поздрави първо майка си, а сетне Естеверис. После се надвеси над огъня, за да се стопли, и започна да си разтрива ръцете.