— НА ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО СЛУЖИМ! — извика Теожен.
— ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО ЗАЩИТАВАМЕ! — отговори Ониксовата гвардия.
И заедно с Лорн всички повториха:
— НА ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО СЛУЖИМ! ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО ЗАЩИТАВАМЕ!
През следващите три дни ониксовите гвардейци се подготвяха. Под тройното командване на Лорн, Теожен и Наерис те затвориха и укрепиха портите на кулите и на редута. Зазидаха тази, която водеше към Мъртвите земи, и натрупаха зад нея, чак до свода, пръст и камъни, за да запушат прохода оттам. Издигнаха барикади и заслони. Докараха десетина леки оръдия от Бренвост и бурета с черен барут. Заложиха капани. Направиха прикрития с муниции. Разпределиха запасите си от вода, вино и храна. Подготвиха оръжията си. Упражняваха различни маневри за изтегляне и контраатака. Молеха се. Превързваха раните си, някои от които още не бяха оздравели след битката при Дарлат. Написаха писма до близките си, които Логан отнесе в Бренвост със змей и предаде лично на губернатора Сорво.
Едно от тях беше адресирано до Майрин:
Всички ние ще умрем тук.
Избягай веднага, щом можеш, и се грижи за него.
Гелтите пристигнаха по тъмно вечерта на третия ден.
Предупредени от своите змейници, ониксовите гвардейци ги чакаха въоръжени и внимателно наблюдаваха хоризонта. Отначало чуха барабаните и в редиците им настъпи пълна тишина, докато ритмичният тътен ставаше все по-силен и от него сякаш земята се тресеше под огромното небе.
После видяха факлите, които се появиха на хребета.
Стотици.
Хиляди.
И когато първият хребет на Мъртвите земи заприлича на обхванат от пожар в нощната тъмнина, барабаните замлъкнаха, но факлите останаха.
Йерас се върна същата тази нощ и съобщи, че армията на Върховния крал едва бе преминала полите на Закрилящите планини. Змеят му беше съвършено изтощен.
Ониксовата гвардия трябваше да издържи — сама — девет дни.
В ранното утро на първия ден Лорн беше сред хората си на бойниците на кулата, защитаваща входа на моста Дунрат откъм Мъртвите земи — тази, чиято врата Черните гвардейци бяха зазидали, и която бяха кръстили Пожертваната, защото знаеха, че нямаше да я удържат дълго. Нямаше достатъчно място, където да се бият, и около Лорн се бяха събрали петнайсетина воини, заедно с Логан. Други стояха близо до вътрешната част на кулата или в първата част на моста — първата укрепена стена. Основната част на войската, под командването на Теожен д’Аргор, беше разположена на централния редут — Главната кула — заедно със змейовете и конете.
На Пожертваната лицата бяха изопнати, но решителни и цареше пълна тишина. Чуваше се само как бойните знамена на Ониксовата гвардия плющят на вятъра, а фитилите на оръдията вече димяха. Всички погледи бяха вперени към хребета, където през цялата нощ факлите не бяха престанали да горят. Сега там нямаше никого — пуста линия, покрита с изсъхнала трева, под сивото небе.
Изсвири тръба.
После друга, още една, станаха десет и засвириха заедно, а в това време откъм Мъртвите земи се надигна тътен. Лорн изтегли сканда си и погледна назад, към Главната — там Теожен беше вдигнал юмрук към него. Той му отвърна със същия жест, после отново се обърна към хребета.
— Готови! — каза той.
Те идваха.
Като огромна вълна, заливаща дига, с крясъци и див рев стотици гелти се спуснаха от хребета към моста на Дунрат. Сивата им кожа беше покрита с войнствени цветове и изрисувани руни. Защитени с костни брони и кожени щитове, те размахваха копия, боздугани, мечове с назъбени остриета. Някои бяха закачили на гърба си племенните си знамена: те бяха най-едрите и най-свирепите — онези, които другите следваха.
Лорн изчака гелтите да се приближат на стотина метра и извика:
— ОГЪН!
Петте оръдия, сложени на кулата, избълваха картеч и покосиха десетки воини, но не забавиха нападението. Мъртви и ранени паднаха на земята и веднага бяха стъпкани от идващите подир тях.
— ЗАРЕДЕТЕ ОТНОВО! ЗАРЕДЕТЕ И СТРЕЛЯЙТЕ!
Залп подир залп оръдията унищожаваха вражески воини, но това не попречи на гелтите да стигнат в подножието на Пожертваната и да се струпат там. Рояци копия и назъбени стрели се удариха в бойниците, свистейки във въздуха, и принудиха Черните гвардейци да се пазят, а в това време до стената бяха изправени стълби. Струпалите се атакуващи се отдръпнаха, за да направят място на един таран, който беше избутан напред. И докато той безуспешно удряше зазиданата врата, Ониксовата гвардия отблъсна три щурма с цената на неколцина мъртви и ранени.