Преди четвъртата атака, като видя стълбите, които отново бяха изправени върху планина от трупове, Лорн заповяда:
— ПОДГОТВЕТЕ СЕ ЗА ОТСТЪПЛЕНИЕ! ИЗТЕГЛЯЙТЕ ОРЪДИЯТА! ПОДГОТВЕТЕ СЕ ЗА ОТСТЪПЛЕНИЕ!
Маневрата беше подготвена и всеки знаеше какво трябва да прави. От долните етажи на кулата бяха качени бурета с барут. Гвардейците бързо запалиха фитилите им и ги хвърлиха през парапета. Те избухнаха почти веднага, като събориха стълбите и онези, които ги държаха, убиваха, осакатяваха и така породиха у гелтите едно стъписване, което спря устрема им и даде на Ониксовата гвардия затишието, от което се нуждаеше.
— ОТСТЪПЛЕНИЕ! — извика Лорн. — ОТСТЪПЛЕНИЕ!
Лорн напусна кулата последен и се затича по моста към редута. Двамата с Логан помогнаха на един Черен гвардеец, който куцаше силно. Изтегляха се последни и бяха на половината път от Главната, когато гелтите се изкатериха на Пожертваната и нададоха победни викове. Покачиха се и други, които също тържествуваха, като размахваха оръжията и знамената си. Откъм Мъртвите земи засвириха тръби. Неколцина гелти понечиха да се спуснат подир бегълците, но Черните гвардейци от редута бдяха и ги обърнаха в бягство с няколко оръдейни залпа, които Лорн чу как профучават над главата му.
— Залегнете — извика Лорн.
Логан и черният гвардеец, който беше ранен в крака, разбраха. Хвърлиха се на земята и се покриха с щитовете си, Лорн направи същото. Знаеха, че техният капитан беше запалил последния фитил, преди да тръгне, и че в същия този миг този фитил вече изгаряше… в едно помещение, напълнено с черен барут.
Взривът беше оглушителен.
Вдигна във въздуха тонове камъни и греди, разруши Пожертваната и уби всички, които се намираха сред стените ѝ или наоколо. Горещият въздух и експлозиите вдигаха нагоре тела, късаха крайници, оставяха осакатени жертви, които крещяха от болка, докато други, обезумели, покрити с дрипи, се лутаха под отломките, които падаха върху тях като пороен дъжд.
Когато гъстите облаци прах се разпръснаха, Лорн видя, че от кулата беше останала само купчина димящи развалини и почернели трупове. Въздухът още продължаваше да трепти, но гелтите вече се изтегляха под звука на бойните си барабани, като изнасяха ранените, но изоставяха мъртвите си.
Ониксовите гвардейци продължаваха да са в пълна бойна готовност, но разбраха, че този ден гелтите няма да направят друг опит. Не се излъгаха и се възползваха от затишието, за да превържат раните си и да се погрижат за своите мъртви.
Петима мъртви и дванайсет ранени, четирима от които тежко.
Скромни загуби в сравнение с тези на противника. И наистина, с петте трупа, увити в бяло платно, които лежаха покрай стената, ниската сводеста зала, която Черните гвардейци бяха направили своя гробница, все още изглеждаше почти празна. Но Лорн знаеше, че скоро щеше да се напълни и че последните, които паднат, няма да има кой да ги пренесе в нея.
По мръкнало Нае дойде при Лорн, който стоеше далеч от другите и гледаше към Мъртвите земи, опрян на един парапет. Тя мина пред Логан, неподвижен и мълчалив в тъмнината, двамата си кимнаха, после подаде на Лорн паница с рагу.
— Яж — и понеже в погледа на Лорн се появи някакво подозрение, тя добави. — Няма да е това, което ще те убие тази вечер, обещавам.
— Благодаря.
Лорн пое паницата и я сложи на бойницата, на която се бе опрял с лакти. Нае застана до него, извърната в същата посока, стояха рамо до рамо.
— Това днес беше победа — каза тя след малко.
— Зная.
— Всичко протече според твоите планове.
— Да.
— Тогава какво те тревожи?
Лорн се поколеба, преди да отговори.
— Използваха само няколкостотин воини — рече той накрая. — Те са две-три хиляди, а хвърлят в боя само няколкостотин воини. Защо?
Нае се замисли.
— Знаели са — каза тя. — Знаели са, че няма да можем да удържим Пожертваната. Знаели са също, че и ние сме го разбрали и че следователно от наша страна ще има твърде слаба съпротива.
— И че, понеже не можем да защитаваме Пожертваната… — започна Лорн.
— … ще я изоставим — довърши Нае. — Мислиш ли, че са се досетили също и че ще я разрушим?
— Вероятно. Гелтите са варвари, диваци. Но не са малоумни. Едно нещо научих в Далатия, когато се биех с тях, и то е точно това… Ние бяхме принудени да пожертваме тази кула. Гелтите са го разбрали и също пожертваха само войските, които бяха необходими да стане така. Колко войници изгубиха те днес? Стотина?