— Някакъв проблем ли има?
Понеже не успяваше да откаже Лорн от намерението му, Теожен се зарадва, че един разумен човек ще успее да разреши спора им:
— Рицарят иска да иде да шпионира гелтите — каза той с тон, който ясно изразяваше мисълта му.
— Сега? — попита Нае, без да покаже никакво вълнение.
— Да! Кажете му, че това е лудост!
Младата жена се обърна към Лорн:
— Наистина ли?
— Наистина — потвърди Лорн.
— Отлично — и тя изпи чашата си на един дъх. — И аз идвам.
Тя също беше повече от заинтригувана от биенето на барабаните.
Тръгнаха тримата: Лорн, Нае и Логан.
За да не трябва да отварят портата и да вдигат желязната решетка на Главната, те се спуснаха в подножието на крепостната стена по въжена стълба, която след това беше вдигната. Прикриха се и изчакаха облаците да забулят Голямата мъглявина, после затичаха по моста до останките на Пожертваната. Там спряха под прикритието на развалините и започнаха да оглеждат наоколо. Тъй като не забелязаха нищо тревожно, тримата скоро потънаха в тъмнината на Мъртвите земи.
Гелтите се бяха разположили на стан в една широка котловина.
Легнал сред храстите между Логан и Нае, Лорн можа спокойно да разгледа лагера им с далекогледа си. Преброи около хиляда кръгли кожени палатки, също толкова огньове, ями за отпадъци и множество места за молитва, отбелязани с олтари и свещени знаци. Въпреки огромните си размери лагерът беше организиран по същия начин, както биваха организирани всички лагери на гелтите в Мъртвите земи: с две перпендикулярни алеи, които се пресичаха, и — в центъра — място за важните събития в общностния живот.
Точно така беше и тази нощ.
Огромни огньове осветяваха барабанчици, които свиреха в равномерен, напрегнат ритъм. В кръга, който те образуваха, танцуваха жреци, носещи на главите си маски на невъобразими, плашещи животни — вълци с еленови рога, биволи с гребени от пера, хищни птици с лъвска грива, — и размахващи своите магически пръчки и жезли. Бяха в транс и по всичко личеше, че отдаваха почест или освещаваха един огромен гелт, който стоеше гол и неподвижен сред тях, стъпил здраво на земята, с широко разперени ръце и отметната назад глава. Мускулестото му тяло беше покрито с бойни шарки, но и с петна от кръвта, с която жреците го бяха пръскали при изричането на заклинанията си.
Лорн не знаеше в каква церемония участваха воините от Мъртвите земи, които се удряха в гърдите с юмрук в ритъма на барабаните. Но беше съвършено уверен, че именно високият гелт, който беше причината за техния възторг и — несъмнено — за религиозното им благоговение, беше този, който ги бе обединил и довел тук.
Лорн подаде далекогледа на Нае, като се питаше кой ли беше този военен вожд и каква цел преследваше в действителност, като бе повел няколко хиляди гелти против Върховното кралство. Да, те бяха разграбили Исерн. Да, още можеха да се надяват, че ще плячкосат Бренвост. А после? Ако не искаше да бъде пометен от кралската армия, на него не му оставаше друг избор, освен да се върне дълбоко навътре в Мъртвите земи — там, където дори Върховният крал не би могъл да го достигне.
В това нямаше смисъл.
Освен ако…
Освен ако този военен вожд не изпълняваше мисия и не водеше свещена война.
Освен ако не се смяташе за мъченик.
— Време е — каза Нае, като върна далекогледа на Лорн. — Видяхме достатъчно.
Лорн кимна, но за последно насочи далекогледа към военния вожд. Разстоянието беше голямо и увеличителното стъкло беше леко замъглено, но Лорн усети как коремът му се свива, когато разпозна знака, нарисуван в червено върху гърдите на гелта. Този знак беше руна и тази руна беше знакът на Серкарн.
— Хайде, Лорн — каза Нае и го разтърси за рамото. — Небето се прояснява. Накрая може да ни забележат!
Този път Лорн сгъна далекогледа.
Изтеглиха се внимателно с пълзене и когато излязоха от обсега на полезрение, тримата се върнаха при моста на Дунрат, като Логан вървеше последен.
На третия ден сутринта гелтите нападнаха.
Под звуците на барабаните, които отмерваха бавния им ход, хиляда воини преминаха хребета, отделящ Мъртвите земи, и напредваха рамо до рамо. Повтаряха ритъма, като удряха с копията си по големите си кожени щитове, и при всеки удар издаваха сухи, гърлени звуци, които — при непрестанното повтаряне — звучаха като заклинателно предизвикателство за бой, като боен призив.
Ордата спря при входа на моста, пред развалините на Пожертваната.