Барабаните изведнъж замлъкнаха.
Ударите по щитовете и ръмженето спряха едновременно и в напрегнатата тишина, която последва, се чуваха само стенанията на вятъра, плющенето на бойните знамена и далечните крясъци на лешоядите.
Тишина цареше и на редута, който Ониксовата гвардия се подготвяше да защитава до смърт. Вече и дума не можеше да става мястото да бъде изоставено или вдигнато във въздуха, като бъдат унищожени колкото е възможно повече врагове. Да, още им оставаше Бдителната в другия край на моста, където можеха да се оттеглят. Но загубата на Главната означаваше да се изгуби битката, това щеше да позволи на гелтската армия много скоро да влезе в Исерн.
На бойна нога от зори, една част от Черните гвардейци бяха при бойниците на западната порта — тази, която гледаше към Мъртвите земи и към варварската орда, която в момента стоеше неподвижно и мълчаливо. Други чакаха в двора на редута, командвани от Нае, готови да се включат, веднага щом има нужда от тях. Трети бяха заели позиция край парапетите на трите етажа на главната кула, където вече димяха фитилите на оръдията.
Лорн и Логан бяха сред защитниците на портата. Лорн се обърна, двамата с Нае се спогледаха, изпълнени с доверие един към друг, после той вдигна поглед към балкона на първия етаж на кулата, откъдето Теожен щеше да командва стрелбата на оръдията, за да може да наблюдава развитието на битката, така че да вижда навреме заплахите и да определя най-добрата тактика.
— Помнете! — извика Лорн силно. — Ние сме първата и последната защитна линия на Върховното кралство! На Върховното кралство служим!
— ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО ЗАЩИТАВАМЕ!
— На Върховното кралство служим!
— ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО ЗАЩИТАВАМЕ!
Гелтските тръби изсвириха и ордата потегли, отначало бавно, после по-бързо и — под залповете на оръдията — нападна с бойни викове.
Оръдията нанесоха поражения, но не спряха ордата. Под дъжд от смъртоносен картеч гелтите стигнаха до портите на Главната, започнаха да изправят стълби и да хвърлят куки, като не преставаха да обстрелват с копия и стрели бойниците, така че принуждаваха Черните гвардейци да се прикриват с щитовете си.
Когато Лорн се изправи, четири стрели стърчаха от щита му, украсен с герб. С един замах на меча той преряза въжето на една кука и се втурна да помага да отблъснат една стълба: натежала от гелтите, които се катереха по нея, стълбата се изправи отвесно и политна назад като отсечено дърво. В последния момент обаче двама гелти скочиха и успяха да се вкопчат в парапета, но Лорн разцепи главата на единия, а другият се хлъзна, изпусна се и падна. И други стълби бяха съборени, и други въжета на куки бяха разсечени. Но гелтите бяха по-многочислени и успяха да направят пробив. Виждайки опасността от главната кула, Теожен насочи натам стрелбата на две оръдия и не позволи на първите гелти да стъпят на обходната пътека. Но почти веднага, докато зареждаха отново оръдията, се показаха нови гелти.
Лорн се намеси:
— СЛЕД МЕН!
Следван от Черни гвардейци, той се втурна, за да задържи гелтите, а Нае и нейните хора бяха повикани в подкрепление. В настъпилата суматоха той удряше наляво и надясно, ръгаше и сечеше, безчувствен към болката, топла кръв го оплискваше от всеки победен враг. Прикривайки го, Логан на два пъти му спаси живота. Изстреляна от Йерас, стрела от арбалет изсвири покрай ушите му и се заби в окото на един снажен воин, който внезапно бе застанал пред него и беше готов да му разбие главата.
Лорн и хората му бяха изправени пред голяма трудност, но малко по малко, благодарение на помощта на Нае, успяха да отблъснат гелтите и да ги задържат под крепостната стена. Гелтите издигнаха още няколко стълби, но устремът им бе прекършен и когато изсвириха тръбите, те се оттеглиха под последните залпове на оръдията, които ги принудиха да бягат, изоставяйки своите ранени ведно с мъртвите, изоставяйки оръжията, окървавените знамена и отломките от щитове.
На бойниците Черните гвардейци, уморени до краен предел, останаха слисани — невярващи и объркани. В погледите им се четеше признателност — за това, че са живи и за това, че са победили. Но не всички бяха оцелели. А сред живите някои страдаха от ужасни рани и лежаха на земята стенещи или в безсъзнание.
Обърнат към моста, който гелтите напускаха, Лорн свали шлема си, изтри си потта от челото и рече:
— Скоро ще се върнат.
И наистина това беше първото нападение този ден.