— А за едно кралство?
Алан, който тъкмо отваряше вратата, се закова на място. За миг се поколеба дали да отговори, после излезе.
Седнал на пода пред камината в своята стая, със скръстени крака, покрити с куп документи, принц Ирдел гледаше втренчено огъня с блуждаещ поглед. Цепениците пращяха сред тишината, спокойствието и самотата, за които принцът-регент бе мечтал през целия ден и сега най-сетне им се наслаждаваше. Някакъв шум го стресна.
Изненадан, Ирдел извърна глава и видя Елвин д’Ералс. Не го беше чул да влиза. От колко ли време красивият млад виконт чакаше в полумрака? Чарът на Елвин открай време вълнуваше принца-регент. От ангелски той можеше внезапно да стане опасен, но това го правеше само още по-смущаващ.
Ирдел мрачно извърна поглед и отново се загледа в пламъците.
— Какво става? — попита Елвин след малко. — Какво ти е?
Ирдел въздъхна.
— Нищо — каза той. — Уморен съм.
— Познавам те, Ирдел. Има и друго нещо.
— Не. Успокой се.
Това не успя да заблуди Елвин, но той сви рамене.
— Както искаш. Имаш ли нужда от нещо?
— Не.
Елвин тъкмо се канеше да излезе, когато — с все така втренчени в огнището очи — Ирдел каза:
— Лорн беше виновен.
Елвин не реагира веднага.
— Виновен? — той се поколеба. — Но… виновен за какво?
— Именно Лорн беше този, който разкри и провали договора, който Върховното кралство подготвяше с Иргаард.
Елвин посрещна новината слисано.
— Откъде знаеш? — попита той. — Лорн е бил съден в пълна тайна. Свидетелите са били изслушвани при затворени врата. Всички документи от процеса му са били унищожени. Никой не може наистина да знае дали…
— Баща ми — прекъсна го Ирдел. — Баща ми ми каза една вечер, когато беше попрекалил с виното с кеш. Беше… Беше в началото на неговата… болест… — Ирдел стана жлъчен. — Едно от редките нещо, които е споделял с мен. Единственото може би. А на другия ден беше забравил всичко…
Настъпи мълчание, после Елвин каза тихо:
— Значи Лорн е предател.
— Да, извършил е предателство — съгласи се Ирдел. — Но що се отнася до причините, накарали Лорн да го направи, несъмнено ще се изненадаш, когато разбереш, че са били почтени.
— Почтени? — стъписа се виконтът.
— Договорът предвиждал Върховното кралство да предаде някои от съюзниците си или поне да продължи да подкрепя едностранно някои от най-старите си съюзи. И особено нашия съюз със скандите.
Скандите бяха народ, който Иргаард никога не бе успял да покори, докато Върховното кралство открай време ги въоръжаваше и подкрепяше. Разделени на големи племена, но способни да се обединят под властта на военен предводител, когато е необходимо, скандите от векове воюваха по този начин срещу армиите на Черния дракон, като отблъскваха всеки опит за нашествие и не се колебаеха да преследват, нападат и ограбват корабите и предните постове на иргаардците. Връзките между Върховните крале и скандските крале-воини бяха стари и близки.
— Това несъмнено е било желанието на иргаардците — продължи Ирдел. — Но според клаузите на договора Върховното кралство трябваше веднага да престане да поддържа скандите. Което означаваше, че ги изоставяме на съдбата им и ги осъждаме да бъдат унищожени. И всичко това за няколко митнически облаги… Не е много славно, нали?
Елвин се въздържа да отговори.
Макар и прагматичен и осъзнаващ добре действителността, принцът-регент не беше циничен. Ако по онова време той беше крал и трябваше да съди Лорн, той също щеше да го осъди, както бе направил баща му. Това обаче не му пречеше да види благородството в предателството на Лорн.
Объркан, Елвин попита:
— Но ако Върховният крал е знаел, че Лорн е виновен, ако е знаел, че Лорн е извършил предателство, защо го обяви за невинен и го повика при себе си? Защо изпрати Алан да го доведе от Далрот? И най-вече как можа да му връчи пръстена на Първи рицар и да му повери съдбата на Върховното кралство?
— В нищо не съм сигурен — призна Ирдел. — Предполагам, че Лорн не е изпълнил съдбата си. Мисля, че зад всичко това стоят Пазителите — той се поколеба. — По един или друг начин баща ми разбра малко преди смъртта си, че съдбата на Върховното кралство и съдбата на Лорн са свързани. И в това не мисля, че сгреши.
Принцът и архиварят
Всяка тайна, която пазиш, е острие, което враговете ти точат против теб.