Сутринта Лорн се събуди в креслото си. Беше дремнал само няколко часа. Тъмнината, която го мъчеше, му позволяваше много малко почивка и с Исарис на коленете той дълго бе мислил за това, което трябваше да извърши.
Огънят беше угаснал.
Пепелта в огнището беше сива и бледа. Студът изпълваше стаята и бледите лъчи, огряващи замръзналите прозорци, не внасяха никаква топлина.
Все така с Исарис в ръце, Лорн се изправи и, наметнал на раменете си одеялото, в което бе заспал, отиде до прозореца. Постоя малко, погледа силния сняг, който се сипеше над Ориал, после рижавото коте се умори да мърка под ласките му и скочи на масата. На вратата се почука.
— Влезте — извика Лорн, без да извръща от прозореца.
— Добро утро, капитане. Преча ли?
— Не.
— Трябва да дойдете да видите нещо.
— Къде?
— В ковачницата.
— Важно? Спешно?
— Не.
— Добре тогава, нареди да ми качат малко горещо вино и нещо за хапване. После ще дойда при тебе.
Йерас кимна и затвори вратата, а Исарис се промъкна между краката му.
Малко по-късно, когато излезе навън, студът обгърна Лорн. Той вдигна яката си, за да се предпази от пристъпите на бурята, прекоси двора с големи крачки и стигна до ковачницата. И чак когато влезе, си даде сметка, че не беше прекрачвал този праг от смъртта на Вард.
Тримата ковачи на Ониксовата гвардия го чакаха, а заедно с тях Логан и Йерас. Лорн затвори вратата и шестимата мъже потънаха в топлия полумрак, осветяван от светлината в леярната.
На една маса беше сложена желязна кутия.
— Е? — попита Лорн.
— Моска намери това, прибрано в един ъгъл — каза Логан, сочейки кутията. — Беше на Вард.
Кутията беше съвсем обикновена. Затваряше се с ремък и халка. Нямаше нито ключалка, нито закопчалка. Доста беше поживяла: почернелият метал носеше следи от удари и на много места беше надраскан.
— Отворихте ли я? — обърна се Лорн към Моска.
Като най-опитен ковач след Вард, Моска, естествено, бе поел да го замества, докато бъдеше решено как да се преустрои ковачницата.
— Не, капитане. Помислих си, че…
— Добре сте направили.
Лорн се приближи до масата. Застана пред кутията и внимателно се вгледа в нея.
— Оставете ни — каза той, без да откъсва очи от кутията.
Ковачите разбраха. Мълчаливо отдадоха чест и се оттеглиха.
В ковачницата останаха Лорн и двамата му заместници. Вратата се затвори.
Логан и Йерас чакаха мълчаливо.
Рейк Вард беше изключителен ковач и един от най-уважаваните хора в Черната гвардия. Беше родом от Скандия и притежаваше талант, какъвто само най-добрите скандски ковачи можеха да имат и предават в наследство — дарбата да умее да обработва аркана, за да изковава от него неподражаеми оръжия и брони. Но преди всичко този ветеран от войните на покойния Върховен крал беше приятел и другар по оръжие на Лорн, а преди това бе приятел и боен другар на неговия баща. Вард беше първият, когото Лорн избра, за да възстанови Ониксовата гвардия. Вярно бе служил на Лорн, бе го съветвал и бе умрял, за да му спаси живота — без него Мечът на кралете никога нямаше да бъде върнат на Върховното кралство. Смъртта на Вард нанесе силен удар върху духа на Черните гвардейци и никой не можеше да си представи кой би могъл да го наследи.
За Лорн тази загуба беше още по-разтърсваща.
И тъй като Логан и Йерас не можеха да видят нищо от мястото, на което бяха застанали, те не помръднаха, когато Лорн отвори кутията и се загледа в съдържанието ѝ. Вътре имаше десетки скици на оръжия, части от броня, токи за колани, гравирани закопчалки, остриета за мечове и железни върхове за копия или брадви. Някои рисунки бяха само скицирани върху парчета хартия или страници от бележници. Други, по-завършени, много грижливо направени, бяха изумително елегантни. И сред тях една привлече особено вниманието на Лорн. Върху голям лист пергамент, който трябваше да бъде разгърнат, беше нарисуван — видян от различни ъгли, с подробни технически указания — шлем, подобен на онези, които Вард вече бе направил за Черната гвардия, но украсен със забрало във формата на вълча глава, покриващо цялото лице. Рисунката беше великолепна, дело на грациозно и точно перо — също като предмета, който изобразяваше. Нямаше никакво съмнение, че ако Вард го бе направил, този шлем от стомана, оникс и аркан щеше да бъде неговият шедьовър.
Развълнуван, тържествен, Лорн сгъна рисунката, сложи я при другите, после затвори капака и грижливо закопча двата кожени ремъка.
Накрая вдигна глава.