— Да не сте полудял, рицарю? — изкрещя графът.
Ирдел беше принц по кръв. Личността му беше свещена. Нямаше никакво значение дали беше поискал от Лорн да не го щади. Да го хвърли на земята и да се направи, че му нанася смъртоносния удар, беше светотатство.
— Значи ли това, че не уважавате нищо и никого? — упрекна го херцог Дьо Мидхелт.
Също като Елвин и неколцина други, и той се беше надвесил над Ирдел, който бавно идваше на себе си.
Лорн видя Дирион, който, побеснял от ярост, се изправи и вдигна оръжието си от земята. Със сканда в ръка Лорн чакаше. В стойката му нямаше нищо враждебно, но решителният му поглед ясно говореше, че е готов да се защитава, ако го нападнат. Графът и синовете му го разбраха. Знаеха с кого си имат работа и макар да бяха трима срещу един, размислиха.
Дирион обаче, изглежда, искаше да се бие.
— Не го правете — посъветва го Лорн.
Спокойствието на Лорн смути Дирион и той се поколеба. Това му спаси живота.
— Достатъчно, господа! — обади се Ирдел, като напрегна силите, които му бяха останали.
Принц Ирдел се изправи с помощта на Елвин, но ушите му още бучаха.
— Добре съм — каза той и отстрани виконта от себе си. — Ето, вижте, държа се на крака.
И разпери ръце, за да е още по-убедителен, първо към придворните си, а после и към дамите на пейките.
— Нищо счупено? — попита граф Дьо Торганд. Синовете му продължаваха да гледат Лорн накриво. — Сигурен ли сте?
— Убеден съм — отвърна Ирдел, като разтриваше ръцете и раменете си. — Но дори и да бях ранен, рицарят в нищо не може да бъде упрекнат — и той се приближи до Лорн с усмивка. — Рицарю, позволете ми да ви стисна ръката. А вие, господа, забравете това начало на разпра. Благодаря ви за загрижеността, но рицарят само се подчиняваше на моите заповеди.
Придворните почтително отстъпиха, някои неохотно, като се поклониха на Ирдел. Ирдел стисна ръката на Лорн, който прие това ръкостискане, макар и все така нащрек. Защото ръкостискането изглеждаше дружеско, но дали принцът-регент беше искрен? Лорн не можа да потисне мисълта си за Алан и за това каква щеше да бъде неговата реакция, ако му бе нанесено толкова сурово поражение като това, което Ирдел току-що бе претърпял, отгоре на всичкото публично. Нямаше никакво съмнение, че — засегнат в честолюбието си — Алан щеше да побеснее и някой — който и да е — щеше да стане жертва на яростта му.
— Този ден и моето поражение трябва да бъдат запомнени — каза Ирдел гръмко, като продължаваше да държи ръката на Лорн с двете си ръце. — Ето какво става, когато някой се изправи срещу най-добрия рицар на кралството и го призове да не жали ударите си. Супата ми беше поднесена толкова гореща и лютива, колкото си я поисках. Мога да се сърдя единствено на себе си. Да се знае, че не изпитвам никаква злоба и ненавист към рицаря! И че никога, още по-малко утре, отколкото днес, няма да упрекна никого за грешките, които аз самият мога да допусна, когато стана крал!
Придворните отново се поклониха. Дамите от Двора изръкопляскаха и Ирдел каза:
— Господа, струва ми се че за днес това беше достатъчно — и като хвана Лорн за лакътя, му каза: — Елате. Трябва да поговорим.
Маса, отрупана с храни и напитки, беше наредена под балдахина на почетната трибуна. Придворните дами и господа се наредиха около нея и започнаха да разговарят, а в това време Ирдел дръпна Лорн настрана. По знак на принца един слуга им донесе поднос с калаени чаши и кана вино. Лорн забеляза, че слугата само чакаше да бъде повикан. Значи всичко беше подготвено за този разговор — едновременно поверителен и публичен — и изглеждаше така, сякаш Ирдел беше нагласил и най-малката подробност. Лорн дори се запита дали принцът наистина бе импровизирал, като обеща да поема вината за грешките си, когато стане крал…
Ирдел взе чашите и каната, после отпрати слугата и седна.
Лицето му се изкриви от болка.
— Мисля, че дълго ще помня нашия дуел — каза той, като раздвижи рамото, което го болеше. И понеже Лорн продължаваше да стои прав, добави: — Моля ви, рицарю, седнете.
Докато сядаше до принца, Лорн срещна погледа на Логан, който стоеше настрана. Направи му знак, че всичко е наред, но бившият наемник остана все така нащрек.
Ирдел подаде на Лорн чаша вино. Двамата се чукнаха, после жадно изпиха чашите си на един дъх. Сетне Ирдел ги наля отново и от разстояние вдигна чаша към своите благородници, които му отвърнаха със същото.