— Няма нищо за обясняване — отвърна архиварят, без да се обръща.
Навред се носеше мирис на хартия, мастило и прах. Във всички помещения и покрай стените на всички коридори стените бяха скрити под рафтове с книги, свитъци, карти и документи. Тук-там купчини с ръкописи се бяха съборили и под мебелите се бяха търколили пергаменти. Ракли и шкафове бяха претъпкани с обикновени и луксозни листа хартия. За да се мине, понякога човек трябваше да повдигне крак високо или да се извърти с едното рамо напред.
— Подреждаме — обясни Сибелиус. — Знаете ли, че се смилиха над мен и ми дадоха петима архивари и шестима чираци?
— Трябват ви двойно повече.
— Трябват ми десет пъти повече. Но тъй като досега нямах и една четвърт от това, с ваше позволение ще се зарадвам и на толкова.
— И с какво сте заслужили това подкрепление?
— Нямам представа. Може би искат да ме примамят…
Изкачиха се по една паянтова дървена стълба и влязоха в личния кабинет на Сибелиус. Стаята беше добре подредена, макар и потънала в прах. От един матов фенер се излъчваше слаба светлина. Печката гореше и затопляше помещението. Зад една завеса беше сгънато тясно легло от преплетени ремъци.
— Е, рицарю. Какво ви води насам? — попита Сибелиус, докато сваляше шала си.
Протегна ръцете си към печката и ги разтри.
— Най-напред ми обяснете руната върху вратата си — настоя Лорн.
Архиварят въздъхна.
— Няма да се откажете, нали?
— Не.
— Добре — примирен, Сибелиус закачи шала и шапката си на един пирон. — Не ви излъгах, като ви казах, че няма нищо за обясняване. Варлиите показват мускули, това е. Трудно е да се изненадаш, понеже нямат мозък…
— Варлиите?
— Мародерите на Добродетелните.
Лорн разбра: варл беше името на драконовата руна, която Добродетелните си бяха присвоили.
— Идват маскирани, заплашват, държат се грубо и събират това, което наричат данъка на Пожертвания — продължи Сибелиус. — Животни. Просто едни подли, неискрени животни… Както изглежда, стават все по-многобройни и безчинстват около Ориал.
— Но какво искат от вас?
— Наскоро се възпротивих на неколцина от тях. Те ме познаха и не посмяха да ми се нахвърлят веднага. Отидоха си доста посрамени, но аз и без това се съмнявах, че няма да се примирят просто ей така. Това, което видяхте на вратата ми, е предупреждение и в същото време доста посредствено отмъщение.
— Кои са тези хора?
Сибелиус вдигна рамене.
— Обичайната смесица от простаци, негодници и подлеци, които се възбуждат от насилието. А освен тях сигурно в цялата сбирщина има и няколко истински фанатици…
— Трябва да внимавате.
— Само това правя.
— Наистина да внимавате, Сибелиус.
— Не се бойте.
— Ще изпратя няколко души при…
— Не. Това само ще влоши положението.
— Знам как да се справя с тези мъже. Познавам единствения език, който те разбират, и го говоря по-добре от тях. Спомнете си милицията на Червените павета. Разреших проблема, нали?
— Не и без да пролеете кръв.
— Понякога насилието е единственото решение.
— Насилието никога не е единственото решение. Затова пък винаги трябва да е последното. Оставете ме сам да се справя с този проблем.
Двамата мъже се погледнаха продължително, после Лорн отстъпи.
— Добре.
— Чудесно. Сега ще ми кажете ли най-сетне на какво дължа посещението ви?
Лорн свали ръкавиците си.
— Пълна дискретност? — попита той.
— Разбира се.
— Ирдел преговаря с Арканте. Иска клаузите на мира да бъдат уточнени преди коронясването му и да остава единствено договорът да бъде подписан. За тази цел иска да освободи Лукас дьо Гатлис и да го върне на аркантците.
Сибелиус се сепна.
— Преди края на Примирието на сълзите?
— Да.
— Кралицата и нейните привърженици няма да бъдат доволни. Защо Ирдел не изчака да стане крал? Мислите ли, че…?
— Не. Не знае. Щеше да се държи съвсем различно, ако знаеше, че Алан е наследник на трона.
— Тогава защо е това бързане? — Сибелиус разсъждаваше на глас и крачеше из стаята. — Ако Ирдел преговаря тайно с аркантците, то е за да не може кралицата да се противопостави на мира. В това отношение постъпва добре… Но ако освободи Лукас, това ще се разбере много скоро. Преговорите с Арканте ще излязат наяве. И не само че Ирдел ще трябва да дава обяснения, но това ще даде възможност на кралицата да попречи на договора с Арканте… — той престана да крачи и се извърна към Лорн. — Защо принцът-регент ще поставя под заплаха договор, който желае?