— Точно същия въпрос си задавам и аз — каза Лорн. — Това няма никакъв смисъл, освен ако…
Сибелиус го прекъсна:
— Освен ако не принцът-регент е този, който бърза, а аркантците.
— Именно.
— Но те не може да не са наясно с рисковете, които поемат. Следователно или са готови да поемат риска мирните преговори да бъдат прекратени…
— Или знаят, че никога няма да завършат — заключи Лорн.
Сибелиус отвори широко очи и рече:
— Искате да кажете, че те знаят, че Ирдел не е наследник на трона?
— Така мисля. Струва ми се, че в началото на преговорите аркантците не са го знаели. После са го разбрали и са решили да действат възможно най-бързо.
— Мислите ли, че Исандра Аркантска иска да ускори освобождаването на своя любовник? Големи лудости и друг път са били вършени от любов.
Лорн завъртя глава отрицателно.
— Досега Исандра позволявала ли е на чувствата си да надделеят над разума? Някога да не е изпълнила задълженията си към своя град?
— Не. Имате право.
— Аркантците знаят, че скоро Ирдел няма да е в състояние да върне свободата на Лукас.
Главният архивар кимна и — без да иска — снижи глас:
— Което означава, че те са открили, че принцът-регент няма да е следващият, който ще се възкачи на трона на Върховното кралство — каза той, но продължаваше да не му се вярва. — Но как?
— И аз се питам същото. И се надявах вие да имате някаква представа — призна Лорн.
Сибелиус се замисли.
— Не виждам как аркантците биха могли да научат съдържанието на завещанието на Ерклант II — каза той. — Ако знаят, че Ирдел няма да е следващият Върховен крал, научили са го по друг начин.
— Как? От кого?
— Валмирците — прошепна Сибелиус след кратък размисъл.
Валмир беше — заедно с Върховното кралство, Алгера, Иргаард и Вестфалд — едно от петте Велики кралства в Имелория. Богато и влиятелно, то дължеше могъществото си на търговския си флот, на своите магове и на своите занаятчии, които умееха да обработват аркана. Беше съюзник на Върховното кралство, което от векове простираше над него своето военно и дипломатическо покровителство.
— Съмнявам се, че Валмир е прекратил всякакви взаимоотношения с Арканте — добави архиварят. — Дори мисля, че е тъкмо обратното.
По ред исторически и културни причини Арканте беше най-валмирският от Свободните градове. Между Белия град и Кралството на маговете връзките бяха стародавни и когато Върховното кралство обяви война на Арканте, Валмир беше принуден да избира между двамата си съюзници. Разбира се, валмирците бяха взели страната на Върховното кралство и официално бяха скъсали с Арканте, както в дипломатическо и военно, така и в търговско отношение.
— А валмирците как са разбрали? — попита Лорн. — Маговете им?
— Да. Техните магове-астролози. Знаете също като мен, че най-добрите астролози са валмирските.
— Вярно е. Значи според вас астролозите на Валмир са разчели по звездите, че Ирдел няма да е този, който ще царува?
— Това е само хипотеза.
— Привлекателна.
— Може би валмирците знаят само толкова — рече Сибелиус бавно.
— Но това е достатъчно — каза Лорн. — Няма значение защо и как. Да знаят, че Ирдел няма да бъде коронясан, когато свърши Примирието на сълзите, означава, че знаят твърде много — той взе палтото си. — Благодаря, Сибелиус.
— Не мисля, че ви помогнах кой знае колко.
— Сега ми е малко по-ясно.
— Е, щом е така, добре.
— И съм ви признателен, че не ме попитахте откъде знам толкова много за преговорите на Ирдел с Арканте.
Сибелиус се усмихна скромно.
— Обзалагам се, че принцът-регент е поискал помощта ви, несъмнено с намерението да се възползва от вашите услуги.
Лорн замълча за миг, после взе палтото си. Обличаше се, когато Сибелиус каза тихо:
— Какво направихте със завещанието, рицарю? — за миг Лорн спря, надянал единия ръкав. Без да отговори, той облече палтото си и взе ръкавиците си. — Моля ви, рицарю. Мисля, че имам правото да зная…
Лорн се поколеба.
Когато Върховен крал направеше завещанието си, обичаят повеляваше да бъдат написани пет екземпляра: единият пазен на сигурно място, а другите четири поверени на видни личности от Върховното кралство. Смяташе се, че по този начин може да се избегне всякакво фалшифициране, но кралицата бе доказала, че тези предпазни мерки не гарантират нищо. Без да отстъпва пред нищо, за да постигне целта си, тя бе унищожила екземплярите на последното кралско завещание и ги бе заменила с екземплярите на предишното завещание, което посочваше Алан за наследник на трона. Тя обаче не знаеше, че съпругът ѝ бе наредил да бъде направен — тайно — шести екземпляр на завещанието му, който да бъде поверен на Лорн — неговия Първи рицар на Кралството. И именно Сибелиус — един от съставителите на последното кралско завещание — беше натоварен от Върховния крал да връчи този шести екземпляр на Лорн.