Стражи, придворни дами и слуги се поклониха един след друг пред принц Ирдел, когато той припряно прекоси покоите. В бързината си той не обърна никакво внимание на вълнението, което предизвикваше, и забави крачка чак, когато влезе в стаята.
Настъпи тишина.
Ирдел почтително поздрави херцогинята и остана наведен пред нея.
— Лельо.
Госпожа Леара бавно извърна очи от прозореца и погледна принца-регент. Тя беше по-голямата сестра на първата съпруга на Ерклант II, умряла при раждането на Ирдел. Известно време след това тя бе останала в Двора и — както се говореше — бе помагала на Върховния крал да понася по-леко вдовството си. Освен това го бе съветвала, като бе проявила много далновидност, политически ум и безмилостна решимост. Но бракът на Върховния крал с инфантата на Алгера бе поставил началото на залеза на Леара дьо Галиор и бе предизвикал погубването ѝ. Много бързо младата амбициозна кралица Селиан започна да ревнува. Без да подбира средствата, тя успя да накара Върховния крал да изгуби доверие в нея, отстрани я от кръга на съветниците и дори направи така, че срещу нея да се породят съмнения. В крайна сметка Върховният крал отстрани Леара от Двора, като я омъжи за един могъщ, но много далечен владетел в Орвал — херцог Дьо Лорини. Последва заточение, което не свърши със смъртта на херцога, защото тогава Върховният крал, вече болен, се бе оттеглил в Цитаделата, и управляваше кралица Селиан. Умела и разумна, хранеща към съперницата си омраза, от която черпеше сили, херцогинята остави да измине една година, без да направи грешката да поиска от Ирдел да се намеси в нейна полза. Но никога не престана да го подкрепя и тайно да го съветва, като му внушаваше да бъде търпелив: един ден и техният час щеше да настъпи.
Госпожа Леара протегна ръка към Ирдел и му подаде слабите си, студени пръсти, за да ги целуне. После само с един поглед нареди да ги оставят сами. За миг помещението безшумно се изпразни и стражите затвориха вратите.
— Лельо — каза Ирдел и се изправи. — Не ви очаквах толкова скоро. Възнамерявах да наредя да подготвят покоите ви и да дойда да ви посрещна, за да ви приема с почестите, които ви се полагат. Ако знаех, че…
— Не се тревожете за нищо, племеннико.
— Но аз…
— Вместо това ми позволете да ви поднеса моите съболезнования.
Ирдел тъжно сведе поглед.
— Благодаря, лельо.
— Вашият баща имаше своите недостатъци и доста слабости, но нека си спомним за великия крал, който беше в началото на царуването си.
— Когато вие го съветвахте.
Госпожа Леара сдържа една усмивка на удовлетворение.
— Така е — каза тя и посочи една табуретка на Ирдел. Принцът-регент седна съвсем близо до нея. Тя го накара да се наведе и му каза на ухото. — Завърнах се толкова бързо не само за да скъся пътуването си, нито пък за да хвана противниците ни неподготвени. Последното съобщение, което Вол ми изпрати, издаваше тревожеща нервност.
Великият градоначалник Вол беше пръв съветник на Исандра Аркантска. Именно с него херцогинята договаряше мира с Арканте. Всички съобщения — независимо дали от Исандра или от принца-регент — от седмици минаваха през тайния канал на госпожа Леара. Дори те двамата с Вол се бяха срещнали тайно.
— Тази вечер ще стане, нали? — попита херцогинята.
— Да, лельо. Тази нощ Лорн ще освободи и повери на аркантците рицаря Дьо Гатлис. Сега, докато разговаряме, той сигурно вече лети към Гриф.
— Добре, добре…
Госпожа Леара се замисли, загледана в Ориал, вече потънал в нощния мрак.
— Няма никаква нужда да ви припомням важността на този мирен договор с Арканте, нали? — попита тя след известно мълчание. — Някога досега да съм ви давала лош съвет?
— Не, лельо.
— Когато кралицата пожела тази война срещу Арканте и ви повери командването на обсадата, ви предупредих за капана, който ви залага. Тази война, която никой не искаше, не можеше да бъде спечелена, и макар че не я обявихте вие, вие единствен трябваше да поемете вината за поражението. Независимо от това, аз какво ви казах?
— Че трябва да приема.
— Първо, защото това беше ваш дълг. Но най-вече защото отказът ви щеше да се приеме като бягство от отговорност. Щяха да ви помислят за подлец, което щеше да опетни царуването ви още преди да е започнало.
Ирдел със съжаление се съгласи.
— Зная.