— Хайде! По-живо!
Гласът му отекна под тъмния свод.
Дирова знаеше, че Примирието на сълзите беше благоприятно за всевъзможни интриги. Времената бяха смутни и човек можеше много лесно да сгреши към кого да насочи своята лоялност, да избере погрешната партия и да допусне фатална грешка в кариерата си или дори нещо още по-лошо. Директорът не знаеше дали нещо се крои в Ориал, но обстоятелствата около освобождаването на Лукас дьо Гатлис — посред нощ и без предупреждение — бяха събудили недоверието му.
Саарг натика затворника в пасажа. Дирова затвори вратата зад тях и побърза отново да мине отпред.
— Къде ме водите? — възнегодува Лукас. — Какво става? Отговорете!
— Мълчете! — заповяда Дирова. — По-тихо!
— По-тихо ли? — Лукас повиши глас, в който нямаше никакъв страх. — И защо по-тихо! Кажете ми какво става!
Бяха стигнали до края на пасажа. Дирова отвори вратата, която водеше към следващия двор, но Лукас отказа да върви по-нататък, здраво стъпил на краката си.
Дирова изруга.
Бързаше да прибере своя затворник на сигурно място, докато изчака вестите от Кралския дворец. Разбира се, заповедта за освобождаване, подписана от принца-регент, изглеждаше напълно редовна. Но защо с тази среднощна мисия е бил натоварен човек като Лорн Аскариан? Това намирисваше на поверителна мисия, а поверителните мисии никога не са безобидни. По-добре беше да е предпазлив. По-добре беше да провери — дори ако трябваше да забави освобождаването на Лукас дьо Гатлис с час или два. При всички случаи беше по-добре, отколкото да го пусне необмислено. Ако нещата се обърнеха на зле, ако се окажеше, че да върне свободата на Лукас дьо Гатлис, като го повери на Лорн, е грешка, Дирова можеше да бъде обвинен в съучастничество, дори в предателство. А обвинението в престараване нямаше да е толкова строго. Освен това неговата лоялност беше насочена повече към кралицата, отколкото към принц Ирдел — поне до коронясването му.
— Настоявам да ми кажете къде ме водите посред нощ! И защо!
Дирова въздъхна и направи знак с глава на Саарг, който сграбчи Лукас за яката и го изведе насила. Лукас се подхлъзна и тежко падна по очи в снега, без да може да смекчи падането си заради завързаните си ръце.
Дирова забързано го прекрачи.
— Вдигни го — нареди той на Саарг. — И без това изгубихме много време.
Дирова тръгна през двора, като вдигна високо фенера сред снежната вихрушка.
— Хайде! Почти стигнахме!
Тревожеше се за Лорн и за реакцията му, когато разбере какво се готви против него. Колко ли време щеше да мине, преди да си даде сметка, че е затворен в стражевата стая? Дали вече го бе открил? Лорн не беше от мъжете, които ще стоят в клетка. Дирова се надяваше, че ще може да скрие Лукас и да вземе някои предпазни мерки, преди Лорн предприеме нещо. Да остави рицаря Дьо Гатлис в килията му беше много рисковано, защото Лорн може би знаеше къде да го намери. А едно беше да задържи Лорн и да го накара да изгуби време, съвсем друго — да му попречи с оръжие да изпълни мисията си…
Дирова чу шум зад гърба си.
Обърна се да освети Саарг с фенера и се закова на място.
В същия миг Лорн скочи от покрива върху Саарг, а около него продължаваха да дрънчат изпопадалите керемиди. Човекът и дракът се изтърколиха в снега и Лорн се изправи пръв, макар и с мъка. Ударът щеше да изкара от строя всеки друг, но Саарг, въпреки че беше зашеметен, също се изправяше. Лорн залитна, обаче успя да изрита силно Саарг в лицето. Чу се изпукване на кости. Шурна кръв и Саарг падна в несвяст по гръб.
Лорн извади меча си и се обърна към Дирова, който бягаше, колкото му позволяваше вдървеният му крак. Лорн го остави да се измъкне. Знаеше, че скоро ще бъде дадена тревога и крепостта щеше да загъмжи от войници, но главата му още беше леко замаяна.
Прибра меча си и насочи вниманието си към Лукас.
— Аз съм — каза той. — Лорн.
— Лорн? Но какво…?
Лорн махна чувала, който пречеше на Лукас да вижда, и обясни:
— Принц Ирдел заповяда да бъдете освободен, но Дирова искаше да ви задържи. Налага се да бързаме. Обърнете се — добави Лорн, който искаше да развърже въжетата от китките на Лукас.
Но не можа да го направи.
Усещайки заплашително присъствие зад гърба си, Лорн се обърна и видя Саарг, който прав и неподвижен в снежната виелица, с окървавено лице и гърди, които се повдигаха от силното му дишане, държеше с две ръце меча си и го гледаше изпепеляващо.
Дракът се впусна към него.
Лорн има време само да извади сканда и да парира първата атака, после втора, трета, четвърта — всичките насочени със свръхчовешка ярост. Петата за малко не го повали, а следващата успя да избегне, като се хвърли настрани. Повлечен от устрема си, Саарг политна напред и най-сетне позволи на противника си да си поеме малко дъх. Беше обладан от воински бяс, който удесеторяваше силите му, но го заслепяваше.