Министърът изчака тя да се успокои, после обясни:
— И така, тази нощ Лорн отишъл при директора на крепостта Гриф със заповед за освобождаване, подписана от принца-регент.
— Лорн! — процеди кралицата презрително. — Пак той. Мислех, че го следите…
— Изплъзнал се е от шпионите ми.
— Моите поздравления…
Естеверис наведе глава.
— Директорът Дирова се е опитал да задържи Лорн и да спечели време — добави той. — Дори изпратил вестоносец в Кралския дворец, за да се опита да провери истинността на заповедта за освобождаване. За жалост…
Не довърши думите си.
— За жалост, Лорн си е Лорн, нали? — рече кралицата.
— Освободил е Лукас дьо Гатлис и го е отвел. Избягали са със змей.
— Къде? Тук, в Ориал?
— Не, доколкото ми е известно.
— Тогава къде?
— Никой не знае.
На лицето на кралицата се изписа подигравателно изражение.
— И най-вече вие, както изглежда.
— Госпожо! — възнегодува Естеверис. — Едва преди няколко часа…
— Достатъчно! — Естеверис млъкна. — Защо Ирдел е освободил Лукас дьо Гатлис? За да се хареса на баща му и да го освободи от нашето влияние?
— Може би. Но мисля, че за принца-регент е по-важно преди всичко да се хареса на аркантците.
Никога не е добре да припомняш на властимащите грешките им. Затова Естеверис внимаваше да не каже на кралицата, че често я бе предупреждавал за възможно сближаване между Ирдел и аркантците, но тя всеки път бе отхвърляла проблема с махване на ръка и високомерно нацупване. Впрочем точно същото поведение бе възприела и спрямо Ирдел, когото презираше и смяташе за неспособен да прояви сила и дързост. А сега се оказваше, че бе грешала и си даваше сметка против волята си.
— Мислите ли, че Ирдел знае, че няма да наследи трона?
— Как би могъл да го разбере? Обаче знае, че в Двора има много повече врагове, отколкото приятели. И благодарение на червената пепел знае, че Върховното кралство е пред война. Ето защо принцът-регент се заобикаля със сигурни хора като онези, които беше събрал в Старите арени. И затова търси подкрепа отвън. Всъщност желанието бързо да сложи край на аркантския конфликт е добър политически ход.
— Можем ли да попречим това да стане?
— Мисля, че ще е безсмислено. Времето, което принцът-регент посвещава на подготовката на своето царуване, е време, което не посвещава на защитата си. Да не се отклоняваме от плана, който търпеливо изготвихме. След няколко дни принц Алан ще се възкачи на трона, а на принца-регент няма да му остане друго, освен да избира между бунта и изгнанието.
Кралицата се замисли.
— Да — каза тя. — Напълно сте прав.
За момент замълча, после отпрати министъра с махване на ръка.
Естеверис се поклони и се оттегли заднешком, без да се изправя.
Поведението му с нищо не го издаде, но той беше разтревожен.
Разтревожен, защото кралицата много бързо се съгласи с неговите аргументи, защото беше убеден, че тя крие нещо от него и защото знаеше, че е способна и на най-лошото. Какво подготвяше и при това го подготвяше сама?
Естеверис беше циничен политик, който рядко се бе колебал какви средства да избере, когато ставаше въпрос да задоволи амбициите си. Но винаги с грижа не за общественото благо, а за Върховното кралство — за неговото могъщество и слава. Кралицата обаче нямаше толкова скрупули. А и дали изобщо имаше? За нея всичко беше добро, стига да постигаше собствените си цели, при това не се чувстваше виновна, защото това, което правеше, не го правеше за себе си, а за своя обичен син. До такава степен, че досега не бе отстъпила и нямаше да отстъпи и занапред пред никого и нищо, за да сложи Алан на Трона от абанос и оникс — дори ако това означаваше да потопи Върховното кралство в огън и кръв.
Лорн и Лукас дьо Гатлис следваха течението на Ейрдър до зазоряване, като летяха ниско, за да избягнат опасността да се изгубят. Снегът спря едва при първите лъчи на слънцето, когато двамата кацнаха близо до плевнята на една изоставена ферма. Там успяха да стъкнат огън и да се стоплят, докато змеят си почиваше: Лорн беше избрал яко животно, но носенето на двама мъже, и то в продължение на няколко часа, го беше изтощило.
— Благодаря — каза Лукас, когато Лорн му подаде плоско шише с вино, подсилено с ракия. — Благодаря за всичко.
— Гладен ли сте? Имам хляб и сирене. Сушени плодове.
Преди да тръгне от Ориал, Лорн се бе погрижил да вземе малко провизии в дисагите на седлото си.
— Не, благодаря — отвърна Лукас.