— Кралицата вече два пъти изпрати да ви повикат. А в голямото преддверие чакат няколко посетители. Някои от часове.
— Да чакат. Нали за това служат преддверията? — Одрик се въздържа да отговори. — Калрис да е идвал?
Лицето на Одрик посърна.
— Не, господарю.
Раздразнен, Алан стана и се протегна.
— Намери го — каза той. — Прати да го доведат — Одрик кимна със съжаление. — И ми донеси червената кутийка.
От примирено, лицето на стареца стана измъчено.
Едва следобед принц Ирдел научи, че неговият полубрат — принц Алан — беше изчезнал.
След бърза закуска Ирдел беше събрал най-приближените си придворни. Заедно с тях той подготвяше пристигането на аркантската делегация, за чието придвижване още от сутринта вестоносците съобщаваха на всеки час. Делегацията вече беше съвсем близо до Ориал и независимо че беше решено да влезе в столицата през портата на Ейрдър, маршрутът ѝ до Кралския град още не беше определен, а времето вече не достигаше.
— Най-краткият път е най-добър — твърдеше старият граф Дьо Торганд. — Вижте.
Картата на Ориал беше разгърната на една маса, около която се бяха наредили принцът-регент и приближените му. Графът начерта с пръст един маршрут, който обаче не се хареса на никого.
— Този път със сигурност е най-кратък, но не е най-удобен — възрази херцог Дьо Мидхелт.
— Нито е най-сигурен — допълни рицарят Дьо Дирион.
Граф Дьо Торганд искаше да защити мнението си и започна да спори с Мидхелт и Дирион.
— Трябва да помислим за сигурността — каза барон Дьо Фюрия. — Господарката на Арканте е обичана от народа, но…
— Ние продължаваме да не знаем дали Исандра е начело на делегацията — припомни граф Д’Алвейн. — Дори да е потеглила на път, все още не се е показала.
— Как би могла да не дойде? — попита барон Д’Ирест. — Никой не може да представлява Арканте по-добре от нея.
— И освен това е обичала баща ми — каза Ирдел.
Благородниците замълчаха.
Всички знаеха за страстната връзка, която Върховният крал и Исандра бяха преживели. Но изневерите на Ерклант II открай време бяха твърде деликатна тема за открито обсъждане.
— Исандра Аркантска е обичана — продължи Елвин. — Дори тук, в Ориал. Но винаги може да се появи някой луд.
— Луд или убиец — каза Мидхелт. — Трябва да се страхуваме от атентат. Кой знае дали кралицата, принцът-кардинал или партията на Добродетелните…?
Той не довърши думите си, но всички разбраха.
— Арканте и Върховното кралство продължават да са във война — припомни Д’Ирест. — Исандра с право може да се страхува да дойде в Ориал.
— Примирието на сълзите я пази — каза Фюрия.
— Примирието на сълзите свършва тази нощ — възрази Д’Алвейн.
— Тогава аз ще я пазя — заяви Ирдел и удари с юмрук по масата. Настъпи тишина. — Ще пазя господарката на Арканте и нейната свита, както ще пазя всички посланичества и всички делегации, които ще приема! — Тъй като мълчанието продължаваше, принцът-регент се обърна към Лорн. — Рицарю, вашето мнение.
От началото на съвещанието Лорн стоеше зад Ирдел, без да каже и дума, на една ръка разстояние, досущ като телохранител. Той почака, после без да помръдне, с ръка върху токата на колана си, каза:
— Излезте да посрещнете аркантската делегация. Идете да я чакате при портата на Ейрдър. Мога да дам на ваше разположение ескорт от петдесет мъже. След това тръгнете по който път ви харесва. Няма да поемете никакъв риск под закрилата на Ониксовата гвардия и ще покажете цялото си уважение към представителите на Арканте.
— Мислите ли, че Исандра идва с делегацията?
— Сигурен съм.
Докато Ирдел размисляше, сред благородниците се чуха различни гласове — едни подкрепяха, други отхвърляха предложението на Лорн. Споровете се подновиха и — с изключение на Лорн — никой не забеляза, че влезе Елвин д’Ералс, който разтревожено прошепна няколко думи на ухото на принца-регент.
За миг Ирдел остана като вцепенен, после направи знак на Лорн да се приближи и му каза тихо:
— Изглежда, че принц Алдеран не може да бъде намерен. Може да е само слух. Разберете дискретно какво става.
— А ескортът?
— Съберете хората. Ще посрещна господарката на Арканте при портата на Ейрдър.
— Без мен?
— Имате по-важна работа от това да ме държите за ръката, рицарю.
Лорн натовари Логан и Йерас с организирането на ескорта, от който Ирдел щеше да има нужда, за да посрещне делегацията на Арканте. Повери командването на Йерас, а Логан отговаряше за личната охрана на принца-регент. След това спокойно остави лейтенантите си: знаеше, че може да разчита на тях.