Въздухът на първия етаж беше наситен с ароматния тъмножълт пушек на кеша. Далк и заместникът му минаха покрай помещения, потънали в полумрак, в които можеха да се различат тела, легнали на тесни, ниски легла. После лейтенантът отвори една врата пред Далк и се дръпна настрани.
Далк влезе в салон, обзаведен и украсен с прекомерен лукс. Вътре Вал Калрис стоеше на колене, с вързани ръце, двама наемници го натискаха за раменете. Човекът беше уплашен, но яростта му започваше да надделява и очите му блестяха с убийствен блясък. От сцепената му уста се стичаше кръв и цапаше скъпата му брокатена дреха.
— Оставете ни — каза Далк.
Хората му излязоха и затвориха вратата.
— Кои сте вие, бе? — изплю се Калрис. — А ти, ти кой си? Ти ли командваш, а?
Далк го заобиколи и спокойно започна да оглежда цялото помещение.
Отвори чекмеджетата на едно бюро, повдигна един стенен килим, размести няколко дрънкулки, после вниманието му бе привлечено от червени кутии, натрупани на кръгла масичка.
— Ти какво, мислиш си, че ще ти се размине, така ли? — продължаваше Калрис. — Аз имам покровители, нещастнико! Нямаш представа какво вършиш!
Далк отвори няколко кутии и във всяка една намери една и съща сребърна лула, един и същ скъп комплект за пушене на кеш.
— Бъди сигурен, че ще си платиш! — каза Калрис и се изправи. — И то скъпо! — Далк го погледна под око. — Мамка му, ама кой си ти? Ще ми отговориш ли? Кой си? — изкрещя трафикантът. — Отговаряй! Какво искаш? Злато? Кеш?
Далк се приближи до Калрис, който продължаваше да вика, в прегракналия му глас се смесваха яд и страх. Застана пред него и му каза:
— Името ми е Далк.
И рязко удари Калрис с юмрук в корема.
Мъжът престана да диша и се строполи в ръцете му. Далк го прихвана и с почти нежни движения му помогна да се придвижи до един диван и да седне на него.
— Ето — каза Далк сякаш се грижеше за болен. — Ето. Дишай. Бавно. Дишай. По-добре ли си? — Калрис с мъка кимна. — Аз знам ти кой си. А ти знаеш ли кой съм аз? — ново кимване. — Отлично. Сега вече ще можем да поговорим. Веднага щом си поемеш въздух… Имаш ли нещо за пиене тук?
Калрис посочи с брадичка към един шкаф. Далк му развърза ръцете, после отвори шкафа, в който имаше много бутилки и флакони. Върна се с две чаши ликьорено вино и подаде едната на трафиканта.
— За твое здраве.
Далк седна в един фотьойл и пресуши чашата си на един дъх, а Калрис предпазливо се мръщеше заради сцепената си устна.
— Тази сутрин си отишъл в Двореца и си се срещнал с принц Алдеран в неговите покои — каза Далк. — Не. Не отричай. Не ти задавам въпрос. Знам го. Разбрахме ли се?
— Да.
— Занесъл си му кеш.
— Да.
— А после какво направи?
— Нищо. Аз… си тръгнах. През малко преддверие, както обикновено.
— Сам? — попита Далк и като видя, че Калрис нервно кима, продължи: — Лъжеш ме. Лоша идея.
— Не! Аз…
— Помогнал си на принца да излезе от Двореца.
— Не! Не от Двореца! Само от покоите си!
— Само от покоите си? Как?
— Принцът се предреши като мен.
— Разказвай.
Калрис обясни, че бил занесъл същите дрехи като тези, които носел сутринта. Алан ги облякъл и излязъл просто ей така, само с една качулка на главата. Тъй като Калрис бил от онези, които слугите и стражите не само познавали твърде добре, но дори избягвали да поглеждат, никой не забелязал измамата.
Далк мислеше.
— И за да не се учуди някой, че те вижда да излизаш два пъти от покоите на принца, просто си изчакал смяната на часовите, нали?
— Да — призна Калрис.
— Принцът ли нагласи всичко това?
— Да.
— Някой помагаше ли му?
— Не.
— Знаеш ли къде е отишъл?
— Той… Той спомена „Жълтите пушеци“.
— Нещо по-точно?
— Кълна се, не!
Далк въздъхна.
— Вярвам ти — каза той и стана от фотьойла си. — Ти си последният, който е видял принца. След това той е изчезнал. Може да е бил отвлечен. Благодарение на тебе.
Калрис се изправи, беше пребледнял.
— Ама… — заекна той. — Ама аз не знаех! Не можех да зная, че… Принцът ме накара да му помогна! Н… Не можеш да кажеш „не“ на принц на Върховното кралство! Дори не знаех, че възнамерява да излезе от Двореца! Мислех си… Помислих си, че иска да посети някого дискретно! Да почувства малко свобода!
— Винаги можеш да кажеш всичко това, ако с принца се случи нещо лошо.
Калрис съкрушено тупна обратно на дивана.
После му хрумна една идея — идея, която бързо се превърна в увереност, идваща от годините на шантажи и цинизъм. Той повдигна поглед към Далк и попита: