— Хубава изработка — каза Солиас, като се възхищаваше на кинжала. Държеше го с двата си палеца за острието и за дръжката. — Хубава изработка… Но не е оръжие за принц.
— Искам да знам откъде идва това оръжие. Кой го е изковал и омагьосал. Изглежда, че е възможно, че всеки магьосник оставя своя печат и че той може да се разпознае. Вярно ли е?
— Вярно е — отговори старецът с вдигане на рамене, като не изпускаше кинжала от очи. — Но трудно. Дълго… Скъпо.
— Няма значение.
— Тогава ще узнаеш, принце. Ще узнаеш.
— Но никой друг, само аз. Ако проговориш…
Заплахата не развълнува Солиас.
— Никой друг, принце. Ти и аз. Нали?
Старецът протегна ръката си, дланта му беше покрита с кора от мръсотия. Алан сложи в нея кесия с двайсет златни лангъра като първоначална предплата.
Вечерта кралица Селиан завършваше приготовленията си и избираше бижутата си за литургията на Почестите, когато Жал влезе в покоите ѝ. Почетните ѝ дами побързаха да излязат, като всяка поздрави принца-кардинал с реверанс, когато мина покрай него, сред шумолене на поли.
Остана само Дол Стуриш, когото принцът отпърво не бе забелязал.
Жал зачака.
Почака достатъчно дълго, колкото бе нужно, вперил мрачен, нетърпелив поглед, без да каже и дума, в капитана на Лазурната гвардия.
Тишината стана напрегната.
Разбирайки, че принцът-кардинал иска той да напусне, Стуриш се поколеба. Чувстваше се неловко и потърси подкрепа — или поне някакъв знак — от кралицата. Но тя продължаваше да стои с гръб към двамата мъже и седнала пред изящна тоалетка, чието овално огледало се осветяваше от няколко свещи, си даваше вид, че нищо не забелязва.
Стуриш се прокашля.
Напразно — кралицата упорито се интересуваше само от бижутата си.
Оскърблението, на което Жал подлагаше капитана на Дворцовата гвардия, стигна дотам, че той му посочи вратата с очи, при което Стуриш пребледня. Не можеше да търпи повече и тъй като не можеше да отвърне на един потомствен принц, му оставаше само едно: да излезе. И така, той сковано поздрави кралицата и принца-кардинал, преди да се оттегли.
Веднага щом вратата се затвори зад Стуриш, кралицата се извърна леко към Жал и му каза:
— Би трябвало да щадите повече Стуриш. Той е суетен тъпак, но е полезен. Всъщност именно защото е суетен тъпак, е полезен. Смятате ли, че случайно го сложих начело на Лазурната гвардия?
— Мразя лицемерните благочестивци.
— Повечето благочестивци са лицемерни.
— Този е по-лицемерен от другите. Не мога повече да търпя да го гледам как се перчи с драцитената руна на Добродетелните на гърдите си.
— Но ще ми направите удоволствие да се отнасяте по-снизходително към него за в бъдеще. Повтарям ви: той е полезен.
Принцът-кардинал понечи да каже нещо в яда си, но се сдържа и замълча. Вярата му в Дракона-крал беше истинска, пламенна. И когато вземеше властта, щеше да преследва и гони нечистите и лицемерните със същата убеденост.
— Нещо ново за Алан? — попита той.
— Не — колието, което кралицата държеше, се скъса и освободените черни перли се изтърколиха на паркета и се пръснаха в сумрака на стаята. — Чакам Естеверис да дойде всеки момент.
На вратата се почука.
— Да? — каза Селиан силно.
Министър Естеверис влезе през една врата, която един слуга отвори и затвори. Все така седнала пред огледалото, кралица Селиан подаде, без да поглежда, едно изумрудено колие на Жал.
— Ние ви слушаме, господин министре — каза принцът-кардинал, докато слагаше колието на шията на майка си.
Това „ние“ никак не се хареса на Естеверис, който смяташе, че единственият човек, който може да му държи сметка, е кралицата. Направи се, че не забелязва и каза:
— Далк проследи следите на принца до Калрис…
— Калрис? — не разбра Жал.
Кралицата, която отлично знаеше кой е Вал Калрис, отхвърли въпроса с махане на ръка — същото, с каквото би прогонила досадно насекомо.
— Точно Калрис е помогнал на принца да напусне Двореца инкогнито — продължи Естеверис, който бе подчертано доволен, че Жал е извън играта. — Но той му се е подчинил, без да задава въпроси и не знае какво е възнамерявал да прави принцът. Споменал е „Жълтите пушеци“, но нищо повече.
Кралицата въздъхна.
„Жълтите пушеци“ беше малък квартал в Ориал, където бяха повечето пушални на кеш. Ако Алан беше отишъл там, за да се отдаде на порока си, шансовете да го открият бързо бяха нищожни.
— Далк и хората му започнаха да претърсват „Жълтите пушеци“. Но освен ако не стане някое чудо…