Лорн напълни чашата си, после и чашата на Алан. Напрежението между двамата мъже отслабваше. Връщаше се разбирателството.
— Горе-долу — отвърна Лорн. — Ирдел научи много бързо, че си изчезнал. Мисля, че Естеверис е направил така, че информацията бързо да стигне до него.
— С надеждата Ирдел да те накара да разбереш какво става.
— Да.
— Трябва да се признае, че това е напълно в стила на Естеверис.
— Във всеки случай това успя.
С чаша в ръка Алан се опря с рамо на стената и каза:
— Успяло е, но ти не си се чудил дълго.
— Само докато бях в стаята ти. Обаче Далк и хората му сигурно претърсват всички пушални в „Жълтите пушеци“ ако това те утешава.
— Да, това наистина малко ме утешава.
Лорн погледна Алан право в очите.
— Искаш да им дадеш урок, така ли е? На Естеверис. На Жал. И най-вече на майка ти. Искаш да им напомниш, че нищо не може да се прави без тебе и че грешат, ако те смятат за напълно спечелен. Че не си пионка, която могат да местят, както си искат.
— Нищо не може да се скрие от тебе — Алан изпи виното си. — Ще разберат след малко, когато ме видят, че идвам.
— Мисля, че вече са разбрали посланието. Поне майка ти.
Принцът се сепна.
— Как така?
— Продължава да е оповестено, че ще присъстваш на Почестите. Следователно или са поели риска да заложат, че Далк ще те намери навреме, или са разбрали.
Лицето на Алан стана замислено.
— Майка ми. Майка ми е разбрала…
Лорн беше на същото мнение, но замълча. Имаше чувството, че Алан крие нещо от него, че единствената цел на бягството му не е била да припомни на кралицата и на Естеверис колко е значим.
— Какво прави целия ден? — попита Лорн. — Кри ли се?
Алан вдигна рамене неопределено.
— Не точно. Шлях се из улиците. Разхождах се из Ориал като обикновен гражданин. Казах си, че срещата инкогнито с моя народ не е лоша идея, тъй като утре ще бъда крал…
Принцът показваше безгрижие, което не успя да заблуди Лорн. Без да покаже нищо, Лорн разбра, че Алан лъже.
Алан се досети и се смути.
За да прикрие смущението си, той потри ръце с пресилен възторг и непринудено рече:
— Скоро ще стане време да тръгваме, нали?
Лорн си помисли, че от тримата синове на Върховния крал, единствен Ирдел все още го оплаква.
Тя гледаше градините на Кралския дворец, осветени от Голямата мъглявина, когато принц Жал дойде при нея. Щом го чу да влиза, тя се извърна от прозореца и смъкна на раменете си широката наметка, която до този момент скриваше лицето ѝ. Беше на четирийсет. Висока и слаба, с благородна осанка, тя се усмихваше и изглеждаше спокойна, противно на принца-кардинал, чийто недоверчив поглед непрекъснато шареше наоколо.
Госпожа Мерил направи почтителен реверанс.
— Добър вечер, ваше преосвещенство. Благодаря ви, че приехте да се срещнете с мен.
— Моля ви. Но мога да ви отделя само няколко минути, преди да отида на Почестите.
— Няколко минути — това е всичко, което искам. И не се страхувайте, ваше преосвещенство. Никой не знае за срещата ни тази вечер и никой няма да узнае.
Госпожа Мерил ръководеше Лилиите — орден от елитни куртизанки, чиито мисии с времето бяха станали твърде разнообразни. Красиви, интелигентни и образовани, те бяха известни не само с прелестите си и с таланта, с който ги използваха. Тъй като имаха достъп навсякъде, те биваха използвани и като вестителки, шпионки или посреднички при преговори от знатните лица във Върховното кралство или другаде. Знаеха много тайни. Дискретни и влиятелни, опасни, те никога не пропускаха да се погрижат за собствените си интереси.
— Но се налагаше да се срещнем — добави госпожа Мерил.
— По какъв повод?
— Вашето време е ценно. Така че ще говоря направо. Дойдох тук тази вечер, за да ви предложа услугите на Лилиите.
— Вашите услуги? Как така?
— Ще има война и тя ще раздели Върховното кралство. На нас са ни известни причините и знаем кои партии ще се изправят една против друга. Лилиите желаят да вземат вашата страна, която е също така и страната на кралицата… и на следващия Върховен крал.
Жал остана невъзмутим, но само той си знаеше какви усилия му струваше това. Възможно ли бе Лилиите да познават съдържанието на завещанието, което скоро щеше да лиши Ирдел от неговия трон в полза на Алан? Госпожа Мерил току-що бе дала ясно да се разбере. Но как беше възможно? И от какво трябваше да се страхуват? Принцът-кардинал реши, че е за предпочитане да извърти разговора, без нищо да отрича или потвърждава.