Всъщност допреди няколко дни кралицата мислеше, че принц Ирдел бързо ще се откаже и ако му бъде предложен почтен мир, ще свали оръжието след няколко битки, няколко обсади и — преди всичко — няколко поражения. Смяташе го за също толкова неспособен да царува, колкото неспособен беше да води война и да подчинява провинциите. Щеше да се огъне пред пролятата кръв, изгубените животи, сълзите на вдовиците и майките, опустошените селища и полята, осеяни с трупове, от които се процежда Тъмнината. Така че за него в крайна сметка несъмнено щеше да бъде облекчение да капитулира, а после да се откаже от трона. Неспособен да поеме кралските си отговорности, той щеше да приеме едно позлатено заточение и да изчезне в небитието на забравата.
Кралицата обаче беше сгрешила за Ирдел.
И го разбираше едва сега, въпреки неколкократните предупреждения на Естеверис. Тя просто не бе пожелала да чуе тези предупреждения. Вече нямаше за кога да съжалява, но сега я беше яд на самата нея. Освен това имаше чувството, че е била измамена, а това ѝ беше особено мъчително.
Измамена от Ирдел, разбира се.
Но най-вече от Леара — херцогинята на Галиор и Лорини.
— Ирдел няма да се откаже — кралицата продължи да мисли на глас. — И дори ако той е принуден да го направи, Леара никога няма да отстъпи. Не се е върнала от заточението заради едното удоволствие да се покаже под ръка с племенника си.
Враждата между кралицата и херцогинята беше стара, а и дълго време си бяха оспорвали влиянието, което искаха да упражняват над Върховното кралство. На кралицата ѝ бяха нужни много усилия и интриги, за да успее да компрометира и прогони херцогинята от Двора. Двете жени се ненавиждаха.
— Повярвайте ми, дъртата мръсница е абсолютно решена да си отмъсти за годините на заточение, които дължи именно на мен. Търпеливо е подготвяла завръщането си и няма да спре, докато не си върне положението в Двора — нещо, което може да стане само ако Ирдел седне на трона.
Кралицата замълча, подканяйки принца-кардинал и Естеверис да кажат нещо.
— Войната, която се задава, ще бъде ужасна — каза министърът. — Червеният дракон не е сгрешил, изпращайки своя пепелен дъжд.
— Нещата се промениха. Ако утре избухне война, която трябва да ни изправи срещу принца-регент, в този момент не можем да сме сигурни, че предимството ще е на наша страна. Привържениците на принца-регент ще бъдат многобройни и решени да се борят. Разбира се, зад него ще застане неговото херцогство Орвал. Несъмнено Аргор ще го подкрепи. Както и Фелн, ако реши, че е в негов интерес. Дориан ще се раздели на две. Арканте вече се бунтува срещу Трона от абанос и оникс. Остават ни само Лангър и Седемте града…
— Лангър е най-могъщата и най-богатата от нашите провинции — възрази принцът-кардинал. — Само той струва колкото две херцогства Фелн. Може би дори три.
Естеверис се направи, че не е чул. Изпълнен с надежда, че ще успее да убеди кралицата, той се интересуваше единствено от нея.
— Това е положението вътре в страната — каза той. — Сега, външното положение — и започна да изброява: — Иргаард? Винаги е бил враг на Върховното кралство и армиите му ще застрашат нашите пристанища и нашите граници при първа възможност. Вестфалд? Той няма да се помръдне, но неговите наемници ще се бият за този, който плаща повече, а това няма да можем винаги да сме ние. Кралство Алгера? Няколко обещания за земи и богатства ще са достатъчни да припомнят на краля му, че майката на принца-регент е алгеранска инфанта. Търговците от Ломбрия? Хванати между Алгера на запад и Орвал на изток, кой лагер мислите, че ще изберат? Колкото до Ансгарн, там чакат само най-малкия повод, за да си отмъстят за смъртта на един от техните принцове.
— Валмир ще се присъедини към нас — каза Жал. — Той винаги е бил съюзник на Върховното кралство. Принцовете на Иредия също ще ни подкрепят.
— Не всички — Естеверис привлече погледа на кралицата в сумрака. — Господарке, ако утре оповестим завещанието, според което принц Алан е наследник на Трона от абанос и оникс, ще избухне война, която няма да можем да спечелим и която ще доведе до разрухата на Върховното кралство. В желанието си да го спасите, в желанието си да му дадете един велик крал, ще ускорите гибелта му.
— Какво значи това, искате да се откажем? — възмути се Жал. — Тъкмо напротив, сега е моментът да поведем битката! Драконът-крал ще гарантира нашата слава и нашите успехи — заяви принцът-кардинал с непоколебима вяра.