Естеверис още веднъж не му обърна внимание.
Наведе се към кралицата и настойчиво каза:
— Спомнете си червената пепел над Ориал, господарке. За всички това беше прокоба. Единствено от вас зависи да се окаже само предупреждение.
За миг министърът си помисли, че е успял.
Заблуждаваше се.
В криптата на катедралата на Ориал около гробницата на Ерклант II горяха големи свещи и на тяхната светлина всичко наоколо тънеше в сумрак: ниши, решетки и саркофази, сводести проходи, потънали в земята, потъмнели надгробни плочи, които едва-едва се очертаваха. Тук почиваха за вечни времена, в покоя на Ейрал Върховните крале — от първия до последния.
Застанал на колене, граф Теожен д’Аргор се молеше сам, когато чу стъпки. Погледна през рамо и видя Лорн, разбра и тъжно се усмихна.
— Време е, нали?
— Да — каза Лорн. — Монасите-рицари чакат, за да могат да затворят криптата.
— Още малко, моля ви.
Лорн кимна и застана встрани да изчака, мълчалив и неподвижен, докато Теожен привършваше молитвите си и отправяше последно сбогом към покойния. Накрая графът се изправи мъчително, сякаш премазан от огромна тежест.
Обърна се и — тежко, развълнувано — каза:
— Каквото и да е направил, той беше мой крал. И мой приятел.
Не беше махнал червения си плащ.
— Зная — отговори Лорн. — Елате, графе. Време е.
Принц Алан още не си беше легнал, когато на вратата на покоите му се яви Дол Стуриш. Седнал в едно кресло, кръстосал глезени пред хубавия огън, принцът бавно пиеше своето вино с кеш и размишляваше.
Утре щеше да бъде крал.
— Ама той какво иска по това време? — попита Алан.
— Не зная — отвърна Одрик. — Каза само: „Заповед на кралицата“.
Алан се сепна и се разтревожи, но нищо не показа.
— Добре — рече той. — Пусни го.
Малко след това Стуриш влезе. Не видя веднага Алан, който седеше с гръб към него и креслото го скриваше почти изцяло.
— Какво ви води, Стуриш? — попита принцът, без да стане и дори без да погледне слугата си.
Изпитваше същото презрение към капитана на Дворцовата гвардия, както и Лорн.
Стуриш не посмя да се приближи.
— Нейно Величество кралицата ви моли да отидете при нея — каза той от вратата.
— Сега?
— Да, месир.
— Какво се е случило?
— Не зная.
— Добре. Кажете ѝ, че идвам.
— Имам заповед да ви отведа при кралицата.
— Знам пътя до покоите на майка ми — процеди Алан раздразнено.
— Нейно Величество ви очаква в тронната зала.
Сега вече Алан се разтревожи.
Логан чакаше отвън.
Кладите още горяха, когато Лорн и Теожен излязоха и големите врати на катедралата се затвориха зад тях. Нощта беше приятна и спокойна. На ясното небе се виждаха безбройните звезди на Голямата мъглявина, към която катедралата — висока, бяла, величествена — издигаше каменната си стрела.
Осветен от жарта, която постепенно слягаше, притворът беше осеян с кървавочервени плащове, които техните собственици — бързащи да оставят траура — дори не бяха хвърлили в пламъците. Валяха се — разпръснати, изпотъпкани хиляди пъти като тъжни останки от разбита армия. Тази гледка окончателно натъжи граф Д’Аргор, който седна на стъпалата на катедралата. Лорн се поколеба, после го последва, а Логан остана да стои прав встрани.
Известно време Лорн и Теожен седяха, без да кажат и дума, накрая графът прекъсна мълчанието:
— Днес говорих с Великия Градоначалник на Арканте.
— Вол?
— Да. Исках да науча нещо за Лукас…
Тъй като Теожен не довърши думите си, Лорн попита:
— Е?
— Вол ми каза, че последния път, когато го е видял, Лукас бил добре. В момента е в Арканте.
— Не мисля, че е страдал много в затвора.
— Лукас е издръжлив — каза Теожен с лека нотка на бащинска гордост. — Нужни са повече от няколко месеца в килия, за да бъде подложен на изпитание — въздъхна и добави. — За да бъде вразумен също, за съжаление.
Настъпи ново мълчание, в това време една от кладите рухна с трясък и от нея полетяха жар и пепел.
— Още не съм ви благодарил, рицарю — каза Теожен. — За мен. И за моя син.
— Няма нужда. Принц Ирдел поиска освобождаването на Лукас. Аз нямам никаква заслуга.
— Само че аз знам, че да измъкнете Лукас от крепостта Гриф съвсем не е било лесно. А с това си спечелихте и нови врагове. Съмнявам се барон Дирова да ви прости някой ден. Внимавайте с него: той е жесток и притворен.