— Вие сте крал — каза му тя.
— Не още, майко.
— Всичко е подготвено.
— Ами ако Ирдел се спаси…
— Няма да се спаси — уверено заяви кралицата.
Алан остави на масата празната си чаша и гарафата.
— Царуването ми започва с убийство.
— По-добре, отколкото с война.
— Всичко, което става сега, е по волята на Дракона-крал — намеси се Жал, без да помръдва и без да отвори очи. — Дори Сивият дракон му се подчинява.
Кралицата хвана Алан за раменете и го застави да я погледне в очите.
— Сега не е времето да съжалявате. Мислете за отговорността и за славата, които оттук насетне са ваши. Вече не можете нито да отстъпите, нито да се откажете. Вие сте Върховен крал по волята на вашия баща. Утре ще бъдете коронясан — Алан се извърна. — Единствено от вас зависи да станете най-велик от всички — добави кралицата.
— Алдеран I — прошепна Алан.
Въпреки страховете му и първоначалните угризения, по тялото му премина тръпка на удоволствие.
Сладостна тръпка.
С чувал на главата и с ръце, завързани на гърба, принц Ирдел внезапно беше избутан в някаква стая. Той се спъна и падна. Един от похитителите му, който го водеше, като го държеше за ръката, го задържа и му помогна да се изправи. Махнаха чувала от главата му и му развързаха ръцете. Заслепен от светлината, той примига и си разтри китките. Пред него един силует в контражур му се струваше все по-познат, най-накрая го позна.
— Лорн?
Ирдел се огледа и видя празна, прашна стая, в която нямаше никакви мебели. Знаеше, че не е напуснал Кралския дворец, но нямаше представа къде точно се намира. Петима ониксови гвардейци, сред които Логан, го бяха заобиколили — бдителни, но не заплашителни. Елвин стоеше встрани и сякаш примирено очакваше съдбата си. Неговите ръце също бяха вързани, а на главата му беше нахлузен чувал.
— Съжалявам за всичко това — каза Лорн. — Но трябваше да действаме много бързо. Няма време за обяснения.
— Настоявам да разбера какво става! — възпротиви се Ирдел.
Лорн се дръпна, за да му покаже прозореца без пердета, към който той стоеше с гръб.
— Погледнете сам — каза той. — Внимавайте да не ви забележат.
— Освободете Елвин.
— Първо погледнете.
Ирдел познаваше достатъчно добре Лорн и разбра, че той няма да отстъпи. Разгневен, но и заинтригуван, Ирдел го погледна недоверчиво, докато отиваше към прозореца. Застана отстрани и погледна навън, без да се подава. Прозорецът гледаше към малък двор, в който стояха Стуриш и шестима войници от Лазурната гвардия.
— Какво…? — започна Ирдел.
— Те чакат вас — каза Лорн. — За да ви убият. Но скоро ще разберат, че нещо не е наред. По-добре да сте вече далеч, когато известят кралицата.
— Н… не разбирам…
— Напротив, разбирате. Разбирате, но не можете да допуснете това, което разбирате. Първо, че кралицата хладнокръвно е предвидила да ви убие. И второ, че този, на когото имахте най-голямо доверие, ви водеше право към смъртта.
Невярващ, Ирдел се обърна към Елвин, чийто чувал — по мълчалива заповед на Лорн — бързо бе свален. Младият виконт веднага наведе очи — за да избегне светлината, която го заслепяваше, но и погледа на принца. По лицето му се четеше не толкова страх, колкото вина и срам.
Ирдел пребледня.
— Значи… Значи е вярно… Ти? Ти! Ти щеше да ме предадеш? ТИ!
Принцът понечи да се нахвърли върху Елвин, но Лорн го задържа.
— Трябва да тръгвате, принце. Да напуснете Двореца. Да напуснете Лангър. По най-бързия начин. Ако Лазурната гвардия ви намери, всичко е загубено.
Ирдел беше като зашеметен от силен удар, но разбра и се съгласи.
— Да — каза той. — Да… Но как?
— Вървете с Логан. Доверете му се, както се доверявате на мен — Логан се приближи, в ръцете си държеше пълни бойни доспехи на Ониксовата гвардия. — Облечете това — добави Лорн.
Двама черни гвардейци отведоха Елвин. Лорн дискретно наблюдаваше Стуриш и хората му, докато Логан помагаше на Ирдел да се преоблече. Справиха се бързо и скоро Лорн можа да се убеди, че като си сложи шлема, е почти невъзможно някой да познае принца, без да се приближи съвсем близо до него.
— Ще свърши работа — каза той.
— Благодаря, рицарю — каза Ирдел и стисна ръката на Лорн.
— Късмет.
— Вие няма ли да дойдете?
Тревога или подозрение прочете Лорн в очите на принца?