Несъмнено и двете.
— Не — отвърна Лорн. — Трябва да остана в Двореца и да се показвам. Да отклонявам вниманието.
Ирдел се съгласи.
— Разбирам, рицарю — Ирдел посочи с брадичка презрително към Елвин. — А той? С него какво ще правите?
— Ще го използвам, за да изпратя едно съобщение.
— Както желаете — изплю се Ирдел.
— Време е — каза Логан.
Ирдел и Лорн се ръкуваха за последно.
— Дължа ви живота си — каза принцът. — Никога няма да го забравя.
След това тръгна — забързан и безличен — с ониксовите гвардейци.
Когато вратата се затвори, Лорн се обърна към Елвин.
На дворчето Стуриш започваше да става нетърпелив.
И разтревожен.
Ирдел и Елвин не идваха. А според сведенията, които имаше капитанът на Дворцовата гвардия, всичко до този момент се бе развило съгласно предварителния план. Кралското завещание бе посочило принц Алан за наследник на Трона от абанос и оникс, принц Ирдел се бе разбунтувал и сега липсваше само едно: Ирдел да падне в клопката, приготвена за него. След това щяха да са необходими само няколко удара с меч и всичко щеше да е решено.
Удари с меч, които Стуриш мечтаеше да нанесе, защото те щяха да му заслужат признателността на кралицата, което означаваше почести и богатство, може би дори титла.
Но в този момент той не знаеше какво да прави. Да чака още? И докога? Разбира се, Ирдел се беше хванал в капана — всички врати на двореца се наблюдаваха. Но все пак беше по-добре работата да се свърши тук, далеч от чужди очи. Стуриш пръв си помисли, че…
Силен трясък го накара да подскочи и той едва успя да се обърне, когато тялото на Елвин д’Ералс падна на плочите в двора сред дъжд от счупена дървения и парчета проблясващи стъкла.
След като учудването отмина, Стуриш вдигна невярващи очи към прозореца, от който беше хвърлено тялото.
Никой.
От височината на най-големия балкон в своите покои кралица Селиан гледаше как слънцето залязва зад Лангърските планини и виждаше в огньовете на залеза първите пламъци на войната. Влезе Естеверис и без да се обръща, тя го попита отдалеч:
— Новини?
— Принц Ирдел остава неоткриваем, госпожо. Освен ако не се крие някъде, значи е успял да напусне Двореца.
— Как е възможно? Струва ми се, че Стуриш беше наредил да се наблюдават всички изходи на двореца… Впрочем, къде е тоя некадърник?
— Капитан Стуриш организира наблюдението на градските порти и патрулите.
— Няма смисъл. В този момент Ирдел е вече далеч.
— Убеден съм.
— Стуриш също го знае.
— Без съмнение. Капитан Стуриш си намира работа, за да не се налага да се яви пред вас. Страхува се от гнева ви.
— Има право, но с него ще се заемем по-късно.
Подухна хладен вятър и кралицата потрепери.
— Ще наредя да ви донесат палто, госпожо — каза Естеверис.
Кралицата кимна едва-едва и малко след това дойдоха три слугини, като всяка носеше палто.
— Няма значение — каза кралицата раздразнено.
Тъй като слугините се колебаеха, Естеверис избра най-дебелото палто.
— Принцът-кардинал се върна в епископския дворец — каза министърът, когато двамата с кралицата отново останаха сами. — Ще прекара нощта там.
— И утре сутрин ще прецени дали ще спечели или загуби повече, ако се появи до Алан — продължи кралицата и вдигна яката на палтото си. — За най-голямо благо и най-голяма слава на Църквата на пожертвания Дракон-крал, естествено…
Естеверис се усмихна зад гърба на кралицата.
— Принцът-кардинал каза, че би желал да организира възможно най-добре отслужването и благослова на коронацията.
— Ще видим.
Министърът се сепна.
— Моля да ме извините?
— Ще видим — повтори кралицата. — Върховните крале винаги са били коронясвани от прелат на Ейрал. Без съмнение е желателно да продължим да поддържаме тази традиция, как мислите?
Естеверис се усмихна за втори път.
— Коронация пред Ейрал ще бъде много по-легитимна — каза той. — Народът е привързан към старите ценности. А духовенството на Ейрал ще съумее да покаже признателността си. Успехите на Църквата на пожертвания Дракон-крал са в негов ущърб.
— Алан ще реши.
— Ще избера Ейрал за моята коронация и ще избера моя брат за мой главен изповедник — каза Алан.
Кралицата и Естеверис се обърнаха едновременно към Алан, който излезе на балкона при тях, без да бъде съобщено за идването му.
— Ето кой трябва да утешава Добродетелните — каза кралицата усмихнато. — Умело.