Естеверис се поклони почтително пред своя крал.
— Сир.
— Добър вечер, Естеверис. Оставете ни. Но моля ви, не се отдалечавайте много.
Министърът се поклони още веднъж и се оттегли в покоите на кралицата да изчака.
— Реших да отсроча клетвите за вярност — обяви Алан. — Това няма да стане утре, а след три дни. Вече наредих да бъде съобщено — уточни той, за да прекъсне всякакви възражения. — Искам да дам на всички верноподаници на баща ми достатъчно време да изберат — по душа и съвест — между Ирдел и мен.
— Добре — отговори кралицата. — Но щях да съм много доволна, ако се беше допитал до мен, преди да вземеш това решение.
Алан се направи, че не е чул.
— Искам също така да гарантирам сигурността на всички, които ще поемат обратно към своите земи, независимо от това какво е решението им. Те дойдоха в Ориал, за да засвидетелстват последната си почит към моя баща. Няма да позволя верността им към него да бъде използвана против тях. Няма да имат повод да се страхуват от мен нито тук — в Кралския град, нито по обратния си път. Но след това трябва да очакват сблъсък с Върховното кралство.
Колкото по интуиция, толкова и от политическа практичност, кралицата възнамеряваше да се възползва от това, че някои от противниците ѝ зависеха от нея, за да предприеме мерки против тях. Обаче трябваше да признае, че решението на сина ѝ беше решение на крал, дори на велик крал. Никога не се бе съмнявала, но според нея сега Алан доказваше, че е монархът, от когото Върховното кралство скоро щеше да има нужда, и че всичко, което бе извършила, за да го постави на Трона от абанос и оникс, бе оправдано. Алан скоро щеше да се докаже и наложи. За миг очите на Селиан заблестяха от гордост.
— Някой знае ли къде е Ирдел? — попита Алан.
— Не. Сигурно е далеч. Вече трябва да е напуснал Лангър.
— Освен ако не се крие в Кралския град.
— Това ще е безразсъдно, но кой знае?
— На негово място щях да бързам да направя само едно: час по-скоро да отида в Орвал и да вдигна армия, да създам съюзи — каза Алан, като се опря на балюстрадата на балкона. Погледът му се изгуби някъде на югозапад, към херцогството Орвал, което не можеше да види, но вече усещаше далечното му, заплашително присъствие. — Зная, че сигурно сте си задали тоя въпрос, но не съм аз, майко. Не аз спасих Ирдел от капана, в който той трябваше да падне. Но трябва да ви призная, че съжалявам. Защото като виждам до каква степен се чувствам облекчен, като знам, че е жив, си представям колко виновен щях да се чувствам, ако беше убит — Алан се изправи и се обърна към кралицата. — Зная също, че може би един ден щях да ви простя, че сте организирали това убийство, но никога, че сте ме убедили да ви позволя да го направите. Никога, майко. Никога.
Кралицата устоя на погледа на сина си.
— Дори с цената на война? — попита тя.
Алан отново погледна към хоризонта.
— Може би мога да избегна тази война.
Кралицата замълча.
Тя знаеше, че сега вече нищо не можеше да попречи Върховното кралство да пламне във война. Покривайки Ориал с червена пепел, Червеният дракон бе оповестил тази война и никой не беше в състояние да избегне пророчеството му.
Алан се отдалечи, като остави кралицата на балкона.
— Приятна вечер, майко. Не настивайте.
С ръкавици и дълго сиво палто, с шапка, обточена с хермелин, господарката на Арканте чакаше на едно стълбище да приготвят каретата ѝ. Свитата и ескортът ѝ също бяха готови за път. Беше тъмно. Факли осветяваха двора под Голямата мъглявина.
Исандра видя Лорн, който идваше към нея, и се усмихна. Той беше облечен в ризницата на Ониксовата гвардия, с меч на хълбока и шлем в ръка.
— Боях се, че няма да ви видя, рицарю.
Лорн я поздрави, като целуна ръката ѝ, която тя му подаде.
— Не знаех, че вече тръгвате — каза той. — През нощта.
Исандра погледна към своите благородници и придружаващи дами и те се отдръпнаха.
— Прекомерната предпазливост е за предпочитане — отвърна тя, когато само Лорн можеше да я чуе.
— Кралят обяви, че под негова закрила ще бъдат всички, дошли да присъстват на Почестите. Съюзници или врагове. До границите на кралството.
Исандра се усмихна и полу на шега каза:
— Тепърва очертанията на тези граници може да станат обект на безкрайни обсъждания…
— Алан няма да измени на думата си. Не и след като публично пое това обещание.
— Ще ми се да вярвам. Но ще се почувствам сигурна, когато повече не съм изложена на някое прекомерно усърдие от страна на кралицата или на принца-кардинал. Да не говорим, че тази сутрин принц Ирдел за малко не бе убит.