Выбрать главу

— Да, сър.

Чух скърцане на отваряща и затваряща се врата и императорът погледна „над“ мен, отвъд Купата. Веждите му се вдигнаха изненадано и той побърза да си върне сериозната физиономия.

— Нещо друго има ли, Дамастес?

— Не, сър.

— Тогава би ли ме извинил? Чака ме много важно заседание.

Станах, отдадох чест и направих жестовете за прекратяване. Докато сребърното огледало помръкваше до сиво, долових през многото левги разстояние смътен женски кикот.

Никога не бях чувал кикот от устата на жена му, баронеса Расена. Смехът й беше по-скоро чувствен, нисък и гърлен и винаги ми доставяше удоволствие. Най-вероятно грешах, защото бе нужно ужасно въображение да допусна, че един мъж не би могъл да се среща в късен час в личните си покои с друга жена, освен своята, без похотливи намерения. От друга страна, помнех добре склонността на Лайш Тенедос, докато беше ерген, да ляга с всяка срещната красавица и винаги се възхищавах на способността на Расена да опази верността му след като бе получил трона и се бяха оженили. Напоследък се чуваха клюки за неприязънта на Тенедос към Расена, защото не му била родила наследник, но лично аз не бях забелязал признаци за това.

Не че беше важно дали жената, която чух, е Расена, или друга някоя — един император може да се чифтосва с когото си поиска, в края на краищата, а и това не беше моя грижа.

Задълбах в тази може би въображаема случка, защото не исках да мисля за същинската изненада.

„Съдбата на Нуманция лежи отвъд Спорните земи“. Отвъд Кайт беше Майсир, под властта на великия крал Байран. Нуманция винаги бе поддържала мир с Майсир, макар че Тенедос веднъж ми каза: „Кралете винаги гледат отвъд границите си. Аз го правя, тъй че защо да не го очаквам от други?“

Но Майсир беше голям, почти един и половина пъти колкото Нуманция, с милионно население от различни култури и многочислена постоянна армия. Не знаех кое може да се окаже по-лошо — крал Байран да крои планове за Нуманция или император Тенедос да пожелае да разшири границите си. Причината за възможен конфликт между двете държави бе напълно неизвестна.

Изведнъж си помислих, или по-скоро се обнадеждих, че гледам мрачно на нещата. Първо императорът изневерявал, после имало проблеми с Майсир…

Пфу! — както щеше да каже Тенедос, когато е дълбоко отвратен. Има си време за мислене и време да си изключиш ума.

Маран спеше, излегната на хълбок. Беше метнала крак върху завивката и се възхитих на гладката извивка на прасеца и бедрото й върху копринения чаршаф, огрян от двете свещи в спалнята ни. Щом вратата изщрака, тя се превъртя на гръб. Едната й ръка се задвижи между краката й и на устните й се изписа усмивка.

Спомних си една игра, която си играехме от време на време. Игра, на която тя ме беше научила, научена от приятелката си Амиел, контеса Калведон.

Съблякох се тихо, после се промъкнах до един от пътните й скринове. Намерих четири дълги шала и вързах клупове в края на всеки. Поставих ги на китките и глезените й и ги стегнах.

Много леко придърпах ръцете й, докато се изпънат. И да се беше събудила не го показа, но усмивката й стана по-широка.

Бързо завързах ръцете й за таблата, после хванах единия шал на глезена и вдигнах крака й високо, докато задничето й почти се отдели от леглото. Бързо го затегнах за единия край на долната табла.

Маран едва сега си позволи да се събуди, започна да се бори и да се мята, докато хващах другия й крак, повдигнах го и завързах шала за другия край.

Очите й бяха отворени.

— Вече си моя — изсъсках като злодей в театрален спектакъл.

Устата й се отвори.

— Не пищи, или ще ти запуша устата.

Езикът й излезе, бавно, и облиза чувствено устните й.

— Не можеш да мръднеш, нали?

— Не — прошепна тя. — Изцяло съм на твоята милост.

— Мога да направя каквото поискам, нали?

— Всичко. Заслужавам наказанието ти, както пожелаеш.

Качих се на леглото, стиснах едното й зърно, после другото. Тя изохка и притисна гърдите си към шепите ми. Коленичих между бедрата й, езикът ми пробяга леко по срамните й устни, после влезе вътре. Бедрата й се стегнаха около главата ми и тя застена.

Продължих да я лижа и дъхът й се учести. Бедрата й се завъртяха.

— О, да, о, да, о, моля те, да — стенеше тя, но нямах милост. Бедрата й рязко се вдигнаха нагоре, тя изскимтя и по тялото й пробягаха тръпки. Не спрях да я галя с езика си, докато треперенето не се забави, после коленичих над нея.