— Сега. Сега ще те накарам наистина да свършиш.
Главичката на члена ми се плъзна във влагата й и се задържа. Тя се опита да се притисне в мен, но се отдръпнах.
— Моля те — заскимтя Маран. — Моля те, изчукай ме. Чукай ме силно!
— Така ли? — хванах бедрата й с ръце, придърпах я, вкарах го в нея до корена и тя отново изплака. Изваждах го и го вкарвах силно, брутално, и всеки път тя изкрещяваше в почти безсловесен екстаз името ми или разни най-мръсни неща. Задържах се, докато можех, накрая с вик се излях в нея, усетил съвсем близо въртенето на Колелото.
Почти се бях отпуснал върху нея, подпрян на ръце. Най-сетне дойдох на себе си. Маран бавно отвори очи.
— Позволи ми да те вкуся.
Вдигнах се от нея, пропълзях под краката й и се наведох до главата й. Тя се обърна към мен, плъзна език и облиза главата на члена ми.
— Още съм твоя пленница, велики трибуне. Настоявам за по-сурови наказания — и ме пое в устата си.
От този миг та до съмване не мога да си спомня за нито една съдържателна мисъл — особено за императори и крале.
Заповедта на императора да намеря и разпитам магьосник с висок ранг се оказа изнурителна задача. Повечето калийски ясновидци бяха загинали или в гражданската война, или когато демонът разруши последната опора на Чардън Шир. Оцелелите, доколкото успях да разбера, или бяха избягали от провинцията, или се криеха. А подозирах, че да намериш чародей, който не иска да го намериш, е все едно да търсиш черна котка в безлунна нощ.
Но най-сетне намерих един. За мой срам, намериха го в собствената ми тъмница — или по-скоро в тъмницата на принц Рюферн. Според досието му беше по-малко практикуващ магьосник, отколкото философ и учител. Но се оказа, че е бил приятел на Микаел Янтлус, магьосника на Чардън Шир, и навярно щеше да ми помогне да разбера онези, които се бунтуват срещу владетелите си.
Казваше се Аримонди Хами, уважаван член на най-висшия интелектуален кръг в Кальо. Беше затворен, защото отказал да признае нуманцийската власт и при това изразявал изменническото си мнение публично и много красноречиво.
Често пъти съм се чудил как може един магьосник, колкото и дребен да е, да бъде задържан в затвор. Хами не го държаха в някаква влажна и мръсна подземна килия, а в много чиста стая точно под стражевото помещение на цитаделата — претърсваха я на непредсказуеми интервали поне веднъж седмично. Бяха му разрешени перо, хартия и колкото книги пожелае, стига да не са по магьосничество. Можеше да покани всякакви посетители, но по одобрен от принца списък. Храната му се приготвяше от личния му главен готвач, а дрехите му включваха чисти вълнени или памучни халати, без украса. Всяка негова молба грижливо се проучваше от ясновидец Едви, за да не може да събере материали за заклинание за бягство.
Можеше да е само учен, а не велик чародей, но за всеки случай поставих зад стола, на който трябваше да седне, двама стражи с извадени саби, със заповед да го спрат, ако нещо тръгне накриво, или да го убият, ако не могат да го спрат. Той влезе, погледна ги и леко потрепери. Поканих го да седне и го запитах дали ще желае чаша вино.
— Да, трибун а̀ Симабю — отвърна той със звучния глас на роден оратор.
Напълних една чаша и му я подадох.
— Вие няма ли да пиете с мен?
— Рядко пия — отвърнах му искрено. — Така и не можах да свикна с вкуса на алкохола, а въздействието му е смущаващо.
Той ме погледна скептично.
— Не знам дали да ви повярвам, или не.
— Не ви разбирам.
— Тези двамата със сабите… няма да пиете с мен… лесно е да си помисли човек, че сте разплели кълбото, което толкова озадачаваше принц Рюферн и другите преди него.
— Никога не съм бил отличният ученик, магьоснико Хами. Учителите ми твърде често ме напиваха, колкото за свое удоволствие, толкова и за да ме накарат да разбера какво е. Тогава не ми харесваше много, сега — още по-малко. Моля, обяснете.
Ученият ме погледна в очите.
— Когато стражите ме доведоха тук, допуснах, че сте решили да заповядате да ме убият.
— Защо да го правя? Може да сте изменник, но почти нищо друго не сте правили, освен да говорите ереси.
— Което според мен лесно може да смали човек с една глава в тези времена.