Выбрать главу

— Не и по моя заповед. Трябва ми нещо друго. Но защо мислите, че съм се канел да ви убия? Какво е това „кълбо“, за което споменахте?

Хами пресуши чашата си и се усмихна.

— Тази реколта е добра, трибуне. Бих ли могъл да помоля за още?

Напълних му чашата.

— Кълбото е обърканата паяжина около моята съдба. Преценете сам: аз отказах да призная властта на ясновидеца Лайш Тенедос, който се самопровъзгласи за император. Държа, че законните управители на Нуманция са Властта на Десетимата.

— Онези некадърници?! — възкликнах. — Онези от тях, които преживяха Въстанието на товиетите и гражданската война, бяха пенсионирани. И защо държите да управляват те? Те са толкова некадърни, че е все едно да сложим на трона селски идиоти. Никой от тях не може да си излее пикнята от ботуша, ако указанията са напечатани на тока.

— Но те бяха легитимната власт.

— Смятате, че Нуманция трябваше да крета по пътя, по който бяха поели, докато не се разпаднем съвсем?

— Като калиец, не ме интересува особено какво ще стане с останалата Нуманция. Смятах управлението на Чардън Шир за динамично и прогресивно.

— Колко странно, че го казвате тъкмо вие. Той беше точно толкова тиранин в провинцията си, колкото твърдите, че е императорът в Нуманция.

Аримонди Хами се усмихна.

— Може и така да е. Но, да се изразя на войнишки език, той може да беше кучи син, но беше нашият кучи син.

— И между другото е мъртъв, че и оттатък. Без да остави, доколкото знам, наследници или роднини по кръвна линия. Нима искате кралството ви да се управлява от всеки дръвник, който реши да се домогне до трона?

Той се позасмя — усетих, че ме поднася за Тенедос, — после каза:

— За да не ви затруднявам, няма да отговоря на това. Позволете ми само да кажа, че според мен Кальо трябва да бъде оставен сам да решава съдбата си, както и цялото човечество, според мен. Може би сте прав и накрая ще се окажем под властта на някой кървав деспот. Признавам искрено, че вашият император не е от най-несправедливите, но реших да се обявя против него, защото искам да видя какво би станало, ако хората на меча бъдат изместени. Навярно вместо тях могат да бъдат избрани други — поети, светци, хора на мира.

— Съмнявам се, че би могло да стане. Хората на меча, изглежда, са предопределени да надвиват хората на словото. Самият император имаше нужда от армия, за да стигне до трона. Но ето, че се отклонихме. Продължете с обяснението си за тази паяжина, за която си помислихте, че съм решил да срежа.

— Моите извинения. Прав сте. Обявих се за непримирим противник на вашия император и не желая да мълча за онова, което мисля за управлението му. Следователно, в светлината на неговите закони, аз съм изменник и би трябвало да бъда екзекутиран. Управниците в Кальо обаче проявиха благоразумието да осъзнаят, че един убит учен може също така да се превърне във великолепен мъченик и в повод за въстание. Ето защо ме оставиха да живея и изобщо не бях изправен на съд. Помислих си, когато ме повикаха и видях тези двамата, че сте готов да приложите войнишкото решение: с днешните проблеми се справяме днес, а с бъдещите — когато се появят.

— Струва ми се, че сте доста наивен по отношение на военните. Поне по отношение на тези, които командват.

— Може би — отвърна ми той и долових незаинтересоваността в тона му. — Не съм прекарвал много време с тях.

Пресуши чашата си, стана и без да пита, си наля пак. Не възразих. Ако успеех да го напия, може би щеше да си развърже езика. Знаех точно какво имаше предвид императорът, като ми каза да приложа всякакви необходими средства, за да получа отговора на въпроса му: в пещерите долу имаше килии за изтезания и мъже, доста опитни в използването на ръждивочервените инструменти в тях.

— Значи съм сгрешил — каза Хами. — Ще ви призная, между другото, не съм ужасно недоволен от съдбата си. Хранят ме добре, не ми се налага да се притеснявам от бирници и така нататък, имам достъп до почти всички книги, които ми трябват, освен свързаните с магия, а теориите ми вече отдавна излязоха извън страниците на схоластичните трудове. Отдавна съм забравил кръчмарските забавления и женските ласки, тъй че това е без значение. Тогава какво искате от мен? Допускам, че е свързано с факта, че ние, калийците, не превиваме врат пред вашия император, както сме длъжни.

— Знаете ли — продължи той почти без пауза и разбрах, че виното вече го хваща, — бях приятел с Микаел Янтлус, чародея на Чардън Шир, поне дотолкова, доколкото той позволяваше да му бъдеш приятел. Микаел беше човек, който се интересуваше само от силата и магията и всичко, което не можеше да обогати познанията му, смяташе за губене на време. Аз пък го смятах за най-великия магьосник на всички времена. Но грешах. Ясновидецът Тенедос го надвишава. Макар че се чудя каква цена е заплатил.