Второто заклинание беше за обвързване и сила. От гредите, блокиращи вратата, бяха отрязали парчета дърво и ги бяха струпали върху една желязна пръчица с магически символи, врязани по повърхността. Около тях, както разбрах по-късно, бяха натрупали сухи билки — лютив пипер, лавандула, пелин и квасия. Те се запалиха с яркочервен пламък, който не трепваше под падащите снежинки, и двамата заклинатели заредиха в един глас монотонното заклинание. То трябваше да придаде на дървените греди здравината на железни пръти. Спомних си за кулата в Иригон и съжалих, че моята ясновидка Синаит не е с мен. Ако беше сега тук, може би…
Изтласках бързо тази мисъл от ума си, надникнах надолу от ръба на терасата и видях орди майсирци, трупащи се на площада. Но никой не се показваше от прозорците и майсирците не знаеха какво да правят.
— Усещам, че магьосниците им се пробуждат — предупреди Тенедос. — Пригответе се.
Един от маговете му подхвана контразаклинание.
Видях, че долу трима офицери подготвят щурмова група, и изревах:
— Огън!
И тримата долу паднаха. Пресметнах, че ни остават около два часа до разсъмване, когато Тенедос бе заповядал да започне главният щурм.
Долу на площада мъже помъкнаха дълга каменна колона, други около тях вдигнаха щитове над главите си срещу дъжда от стрели.
Изведнъж ми призля, главата ми се замая и видях, че и други наоколо залитат и сипят ругатни. Нашите магове задраскаха символи, заръсиха около тях вонящи отвари и заклинанието на Бойните магове прекъсна.
— Хм. Това беше ново — каза императорът. — Обикновено са само разни видове страх и объркване. Ах, колко ще се радвам да го науча от техния азаз, щом го спипам в ръцете си след войната — каза го, все едно че да остане жив няколко часа насред майсирската армия изобщо не беше проблем. Подхвана с другите магове малки жилещи заклинанийца, докато майсирците долу подготвяха щурма си.
След малко Тенедос ме увери, че е подготвил Велико заклинание, но че може да го хвърли едва когато дойде подходящият момент. „Кога ли ще е този момент?“ — попитах, той ме изгледа мрачно и отвърна, че щял да го разбере, като дойде, аз само да гледам да го опазя здрав и читав дотогава.
Майсирците затичаха напред с овена си, с по двайсет мъже от всяка страна, и удариха едната стена на силоза. Пратих долу Свалбард, той се върна и ни увери, че няма щети. Овенът отново изкънтя в каменната стена.
— Това започва да ме дразни — изсумтя Тенедос. — Но поне заклинанието за объркване, изглежда, действа, след като не нападат вратите. Но все пак… — измъкна камата си и откърти парче камък от парапета. — Не знам дали ще се получи това… — гласът му заглъхна и той замърмори нещо под нос; често поглеждаше стената, в която овенът продължаваше да блъска. — Проклятие! — и хвърли парчето камък настрана. — Надявах се, че са си къртили проклетите камъни от една и съща кариера, но явно не са. Няма ли сходство, няма щета. Дамастес, би ли опитал с някое по-прозаично решение?
Войниците с щитовете долу бяха станали непредпазливи. Надолу полетяха точно нацелени копия и шестима паднаха. Носачите на овена се люшнаха на една страна, колоната рухна на калдъръма и затисна още петима. Викнах:
— Стрелци! Избийте всеки, който се опита да помогне на затиснатите. Но по тях не стреляйте, че ще ви пръсна задниците!
Жестоко било да използваш ранени? Още по-жестоко било да убиеш тези, на които им стиска да се опитат да им помогнат? Разбира се! Но какво друго е войната според вас?
Някой от наблюдателите извика предупредително и видях към мостовете да се придвижват отряди войници.
— Виж, с това можем да се справим — каза Тенедос и махна на тримата си магьосници.
Един от мангалите пламна. Един от маговете отпуши някаква стъкленица и пръсна тъмна течност върху пламъците. Замириса на горяща човешка кръв. Тенедос и другите с него заредиха монотонно:
Около мангала заиграха по-малки пламъчета.