Тенедос пусна в мангала късче плат от майсирска униформа, парче кост, взето от замръзнал труп, валмо от косата на друг труп и пламъчетата се понесоха навън. Залюляха се във въздуха, търсейки посока, и Тенедос вкара ръката си в огъня, и стисна един от пламъците, без да се изгори. Протегна ръката си и пламъкът заигра над нея, към моста.
Пееше монотонно и пламъците литнаха. Ставаха все по-големи и силни, извисиха се почти до човешки ръст. Завихриха се и се понесоха над реката, после се завъртяха като един, като ято лястовици, гмурнали се във въздуха в летен здрач. Майсирците бяха стигнали до края на моста, когато пламъците връхлетяха върху тях. Чуха се писъците на площада. Пламъците се захранваха и се усилваха и майсирците се гърчеха и умираха, или скачаха през парапета във водата, за да свършат в агония.
— Сега да ги видя ще им хареса ли собствената им магия — замърмори Тенедос. — Още повече след като добавих и малко от мен.
След смъртта на войниците огньовете се издигнаха нагоре — не като майсирския огън, изтлял със своите жертви. По-силни и по-големи, полетяха назад към силоза.
— Други намери — извика Тенедос към тях. — Други намерете и яжте, яжте, чеда мои.
И огньовете покорно се снишиха към площада.
И тогава видях нещо през гъстата пелена на сипещия се сняг, една огромна, свита в шепа ръка. Пресегна се от небитието и също както свивам пръсти, преди да заспя, тази огромна полувидима длан се затвори и пламъците изчезнаха.
— Малко късничко — изсумтя императорът. — Но ефективно все пак. Я да видим какво ще си помисли този азаз за следващото ми.
И се надвеси над пръснатите по каменните плочи амулети и треви. Но азазът го изпревари, чух пронизителния звук и свирепият вятър ни блъсна. Смъкнахме се на колене и се присвихме, а един от заклинателите по погрешка сграбчи триножника, който вятърът бе понесъл към ниския парапет. Вихрушката запищя в бесен триумф и го отпрати през ръба надолу, и се завихри около нас, все едно че бяхме попаднали в центъра на ураган.
Императорът пусна шишенцето с отвара и бързо задраска символи по камъка. Вятърът изведнъж заглъхна и снегът продължи да се сипе безмълвно.
— Бас държа, че изобщо не е чувал за това! Научих го чак в далечния Джафарайт. Сега ще разбере той ползата от пътешествията — Тенедос се изсмя на шегата си и подхвана отново чудодейството си.
— Защо не пращат други към мостовете? — попита някой.
И аз не знаех. И досега не знам. Може би офицерът, сетил се да подсили охраната, беше изгорял от огньовете на Тенедос. А може би вниманието на майсирците бе задържано от битката между магьосниците. Или просто го забравиха за половин час, но в един бой половин час може да означава вечност.
Над реката замигаха светлини, на около миля надолу по течението, и Гвардията на Варан започна отвличащата си атака. Императорът се вторачи в тъмното, все едно че можеше да види какво става, и от думите му разбрах, че може.
— Завзеха един от островите. Смели мъже! В проклетата река има лед, а те напират през него, все едно че го няма. Мамка му. Майсирците имаха войници на онзи остров — колкото варанците. — Замълча, след което закима одобрително. — Добре. Нашите варанци се престроиха и отново атакуват.
Тенедос се върна отново към заклинанието си.
Стрелци в стегната формация излязоха на площада, развърнаха редици и залп от стрели полетя към нас. Двама мъже полетяха надолу през парапета. Единият беше магьосник, другият — копиеносец. Единият се загърчи в предсмъртна болка, другият остана да лежи неподвижен.
— Ти — обърна се Тенедос към друг от стрелците. — Дай ми една от стрелите си — войникът се подчини. Императорът я огледа за миг. — Само да имах малко и от кръвта им. Но и това трябва да свърши работа — затвори очи и докосна клепачите си с върха на стрелата, а после го опря в пода и замърмори на някакъв непознат език.
— Залегни! — извика някой. — Стрелят пак!
Проснахме се на каменния покрив, което беше безсмислено — ако останехме прави, щяхме да представляваме по-малка мишена за изсипващия се в дъга дъжд от стрели. Но нито една от тях не падна на покрива — отклониха се, все едно че вятър ги е отвял, и западаха долу, откъдето бяха излетели.