— Може би неколцина са се опитали. Но трудно мога да повярвам, че някой висш служител или магьосник, с повече дрипи по себе си от препаската около слабините, би могъл да убеди Планинските воини да го пуснат до границата на Майсир.
— Аз също. Убеден съм, че оцелелите от войната са се спотаили или са избягали в други провинции на Нуманция. Но императорът не е убеден в това — той поклати глава. — Великите хора провъзгласяват истината, а ние, по-низшите същества, можем само да се опитваме да наместим в тази визия каквото сами виждаме. Добре. Да видим аз какво ще мога да открия.
Жаркото време привършваше и започваше Дъждовното време, с лекото ръмене в началото, а после — с поройните мусони. Все още беше топло, но сивите влажни дни подхождаха на мрачната работа, която беше започнала.
Без излишни фанфари, Кутулу и хората му се заловиха за работа. В замъка непрекъснато влизаха и излизаха непознати, било сами, било на групи. Нито знаех, нито питах какви са и какво правят.
Други от персонала на Кутулу бяха също толкова заети. Наложи се да преместя помещението за затворническата охрана един етаж по-горе и да се разпоредя да застелят подовете с дебели килими, защото писъците от стаите за изтезания наистина бяха изнервящи.
Никак не ми харесваше, но това е начинът, по който държавата ми провежда разпити и налага закона. Принц Рюферн изглеждаше доволен и досаждаше на Кутулу с настояванията си да посети стаите за разпити. Кутулу отказваше с твърдението, че всяка външна намеса щяла да развали реда, който се опитвал да наложи, и да намали потока информация, която чиновниците му записвали.
Утешавах се с това, че задълженията ми нямат нищо общо с подобно зло и че съдийските ми патрули обикалят съсипаната и разорена страна и полагат усилия да наложат справедливост.
Мъжът се домъкнал до градските порти някъде към обед, през тежките дъждовни пелени, изсипващи се от небето. Униформата му била на жалки дрипи и стражите решили, че е полудял.
Беше конник от Втора колона, ескадрон Леопард, Седемнадесети Ърейски пиконосци.
Отвели го във войнишкия лазарет на замъка и там го разпознали като конник Габран, излязъл същата сутрин със съдийския патрул на легат Айли. Истеричните му бълнувания накарали дежурния офицер да заповяда да ме извикат веднага.
Габран бълнуваше за змии, за огромни змии, за хора, които се превръщали в змии и искали да го убият, но той бягал, бягал… Изведнъж притихна и зяпна, с очи като на бухал.
— Избиха всички — заговори той, вече спокойно. — Всички коне, всички мъже. Опитаха се и мен да убият. Но аз бях по-бърз от тях, побягнах през полята, после — през една река. Не можаха да ме проследят.
— Сега ще дойдат тук. Ще дойдат да ме хванат. Но аз вече съм в безопасност, нали? Нали? Нали! — гласът му се извиси до крясък. Двама души го задържаха, насила изсипаха някаква отвара в стиснатите му устни и той отново се успокои.
— Това беше, за да заспя, нали? Добре. Мога да спя. Няма да ме намерят, докато спя. А и да ме намерят, ще ми е все едно. Не. Все ми е едно. Няма да… — и се строполи в леглото, по-скоро припаднал, отколкото заспал.
Излетях на бегом от лазарета, като изревах на застаналия мирно боец домин Биканер да се яви при мен в дежурното помещение на Пиконосците и един бегач да повика Кутулу и ясновидката Синаит, и да им каже да се приготвят за път. Ако в приказките на Габран имаше нещо вярно, щеше да ни потрябва магия; освен това смятах да действам бързо — много по-бързо, отколкото калийците допускаха, че е възможно.
Биканер дойде на бегом. Адютантът му капитан Рестенет му бе разказал за Габран, а той бе служил достатъчно дълго с мен, за да се сети какво се каня да направя.
— Легат Айли с колоната си тръгна призори със заповед да проведе съд тук — заяви той и посочи на картата в дежурното. Селото се наричаше Неверн, намираше се в подножията на хълмовете, на два часа езда от Полиситара.
— Добре. Дежурният ескадрон…
— Тигър, сър.
— Значи Тигър. Ще взема и моите Червени пиконосци. Ще вдигнем и ескадрон хусари. Да са готови за път до десет-петнайсет минути.
— Да, сър. Ще поема лично командата…
— Не — прекъснах го рязко. — Аз ще ги водя. Но можеш да дойдеш, ако искаш.
— Слушам, сър. Благодаря, сър.
Кутулу нахлу в стаята веднага щом Биканер изхвърча навън. Обясних му накратко какво според мен се е случило.