Бяха спечелили на своя страна две парадни части в Никиас и бяха завзели половината правителствени сгради. Но бяха допуснали две грешки, обясни Тенедос: не бяха арестували магьосниците и не бяха обърнали внимание на двете редовни части на лагер извън Никиас, които чакаха корабите, за да ги откарат на юг към войната.
— Имало е и трета грешка — довърши Тенедос. — Не са имали истински водачи. Тъй че когато са призовали хората да се вдигнат, те са се скрили по домовете си.
След един ден бунтът се разпаднал. Но нито Скопас и Барту, нито Дръмсеат били заловени. Криеха се, въпреки че ги търсеше всеки полицай в страната. Никиас обаче беше в безопасност.
— Поне засега — добави Тенедос.
— Какво искат? Какво могат да… — боя се, че ломотех като глупак.
— Какво искат ли? Власт естествено! Как може да им хрумне това? Лесно. Когато лъвът занемогне, другите го дебнат. Нещата напоследък не вървят… както трябва. Допускам, че са тръгнали слухове. А след като никой не е чул за нас от Джарра насам, нещата може да са се влошили още повече.
Успях да се овладея.
— А товиетите? Те замесени ли са?
Тенедос ме изгледа навъсено, после призна с неохота:
— Никой не спомена за тях. Изглежда, са проявили достатъчно благоразумие да разберат, че само глупак ще тръгне след такива като Скопас.
Помислих си колко често Тенедос натрапваше на Кутулу проблема с мъжете и жените на жълтото копринено въже и как го убеждаваше да зареже всичко друго, и как Кутулу предупреждаваше за Скопас и Барту, но си дадох сметка, че само идиот би повдигнал този въпрос или да спомене името на Кутулу, колкото и отчаяно да ми се искаше да намекна, че Змията, която никога не спи трябва да се върне от изгнание и да бъде оставена с развързани ръце. Колкото и брутален да беше, Кутулу все пак пазеше гърба на императора. Но както вече казах, не бях в настроение да се правя на имбецил.
— Какво можем да направим?
— Нищо, в момента. Дални се съсипа, като разбра за смъртта на съпруга си. Изглежда, наистина го е обичала. Наредих на Братята да приберат на гарнизон в Никиас всеки гвардейски корпус от Амур, който е що-годе обучен — Тенедос се намръщи. — Стига да не ни потрябват, като стигнем границата. Лех ще бъде обявена за регент.
Запазих хладнокръвие; спомних си за последния път, когато бях видял сестрата на императора — полугола и обслужвана от няколко гвардейци.
— Не е най-доброто — продължи императорът. — Но в тези времена трябва да се оправяме с това, с което ни е подръка. Надявам се да мога да поддържам връзка и Братството да не й позволи да направи нещо съвсем нелепо. Проклятие, колко съжалявам, че Рюферн загина!
Извърнах очи и в шатрата настъпи тягостна тишина, чуваше се само плющенето на вятъра в платнището.
— О, добре — въздъхна най-сетне Тенедос. — Той щеше да настои да тръгне с мен, тъй че едва ли щеше да е по-различно.
— Сър, вие всъщност не отговорихте на въпроса ми. Какво ще правим все пак?
— Нищо друго, освен да се придвижваме колкото може по-бързо. Колкото може по-скоро трябва да оставя армията и да се върна в Никиас. Не мога да водя война, ако кралството ми се изплъзва. Ще трябва да задържиш майсирците на границата, ако проявят глупостта да продължат след нас през Кайт.
Едва осъзнах последните му думи. Да изостави армията? Как изобщо можеше да си го помисли? Нима клетвата, която всички бяхме положили, не задължаваше в същата степен и императора?
Тенедос явно разгада физиономията ми.
— Не съществуват добри решения, трибуне. Не и когато всичко около нас се разпада. Това е най-доброто, което мога да измисля. Може би ти имаш по-добър план, не само за скъпата на сърцето ти армия, но и за цяла Нуманция? — изчака ме, леко присвил устни.
Нямах.
— Ясно. Но дотогава има време. Забранява ти се да говориш за това с когото и да било, включително с дамата ти. Това е всичко.
Мисля, че успях някак да отдам чест. Изхвърчах навън и стоях пред шатрата близо час, кипнал от гняв и без да обръщам внимание на виелицата, сподирян от учудените погледи на щабните офицери, докато не се овладях достатъчно, за да мога да яхна коня и да тръгна обратно към поста си.
Това щеше да е второто предателство на императора към армията му.