Сега се чудя, ако не бях в толкова мрачно настроение заради невероятната коравосърдечност на императора, дали нямаше да постъпя по друг начин с Ерни и дали това щеше да промени нещо? Едва ли, защото Ерни винаги е държал на благополучието си.
Докато яздехме назад през мрака, се натъкнахме на задръстване. Пред нас шест товарни фургона бяха образували малък керван, с огромен впряг най-отпред. Конете на първия фургон бяха паднали, чуваха се ругатни. Пехотинците напираха от двете страни, все още без да знаят дали офицерите им смятат да ги спрат на бивак за през нощта.
Имперските заповеди бяха съвсем изрични.
— Капитан Балк! Намерете офицера на тази пехотна колона и му наредете да опразни тази развалина и да я разкара от пътя!
Преди Балк да успее да ми отговори, някой от фургона закрещя ядосано:
— В свински задник ще те навра! Това е собственост на трибун, никой да не е посмял да я пипне! Ей ти, отвън! Я по-добре сложи едно рамо, вместо да ми се правиш на бог, устато говно такова!
Скочих от седлото, отидох до впряга и видях вътре трибун Ерни, запенен и оцапан с кал. Позна ме на смътната светлина на фенерите вътре.
— О…
— О, бабината ти! — сопнах се; едва сдържах гнева си. — Какво става тука, по дяволите?
— Това е… продоволствието на щаба ми. Ще пратя един от офицерите си по колоната да намери два коня. Тръгваме при първа възможност.
Обърнах се към Балк.
— Капитане! Изпълнете заповедта!
— Сър!
— Не можеш да направиш това, а̀ Симабю! — изръмжа Ерни. — Имам си права!
— Сър, когато ми говорите, ще стоите мирно! Може да сте трибун, на аз съм главнокомандващият тази армия, нали? Или искате да ви поставя под строг арест?
Смътно осъзнах, че напоследък твърде често използвам тази закана.
— Това е абсурд! — лицето на Ерни стана червено, също като пищната му униформа.
— Двама при мен — Свалбард и Кърти веднага се озоваха до мен. — Смъкнете платнището от първия фургон.
— Сър!
— По дяволите, трибуне… — изломоти Ерни и замълча.
Двамата ми адютанти се качиха на фургона с извадени ками. Срязаха въжетата и платнището се смъкна. „Продоволствието за щаба“ се оказа, разбира се, бурета с вино, шунка, чували с хляб, телешки бутове, добре замръзнали от студа, и други вкусотии. Пешаците се бяха спрели и ги зяпаха — не бяха виждали подобен разкош вече от седмици. Чух ръмжене, като на прегладнели тигри.
До мен беше застанал друг офицер.
— Капитан Нюинт, сър. На вашите заповеди.
— Искам този фургон да се разкара от пътя — гневът, който ме беше обзел, не ми позволи да спазя благоприличие. — И искам заповедите ми да се изпълнят точно. Този човек е трибун Ерни.
— Знам, сър. От неговия корпус сме.
— Много добре. Ще му се позволи да напълни един и само един фургон, с всичко, което пожелае, от тази съборетина и от другите. След което може да си продължи по пътя. Всичко останало — коне, фургони и каквото има в тях — вече е собственост на вашата част. Да се раздели поравно между офицерите и бойците. Използвайте всичко добре, пестеливо и честно. Ако чуя за някакви привилегии, заклевам ви се, ще заповядам да ви обесят и когато се върна в Никиас, семейството ви ще бъде уведомено, че сте опетнили униформата си.
— Няма да имате повод за това — отвърна стегнато Нюинт.
— Надявам се. Ако трибун Ерни се опита да се намеси, искам да бъде задържан тук, докато пристигне ариергардът. Тогава аз ще поема арестанта и ще се разправям с него, както се полага.
— Слушам, сър.
Ерни ме гледаше с гняв. Обърнах се към него:
— Това са заповедите ми, трибун. Длъжен сте да се подчините безпрекословно, иначе ви чака имперското правосъдие. Разбрахте ли? — Ерни измърмори нещо. Приложих друг номер във войнското обучение и отново му заговорих, с лице почти в неговото, но все едно че беше от другата страна на строевия плац. — Попитах: разбрахте ли ме?
Ерни отвори уста да се разпени, най-сетне осъзна колко съм бесен и отвърна само:
— Да.
— Сър!
— Да, сър.
— Добре. И само да чуя за някакви опити да си отмъстите на този офицер или на неговата част, ще ви освободя с целия ви щаб и слугите ви и ще ви назнача другаде.
Лицето му пребледня — това щеше да е равносилно на смъртна присъда. И най-жалкият амбулант щеше да е по-добре от него въпреки високия му ранг.