Бригсток се опита да се вдигне на задните си крака, но не можа. Падна на една страна, изрита веднъж и издъхна. Прибрах ножа и се затътрих назад към колоната.
Слънцето беше сиво, небето — от черно, по-черно.
Седемнадесети бяха намерили шатра за Алегрия и мен. Пъстра и ярка, направена най-вероятно за лятната морава на някой барон, сигурно за да могат децата му да се правят, че са пътешественици, проучващи далечни и непознати земи. Един опитен с иглата и конеца войник съши отвътре одеяла за уплътняване, така че беше уютно, въпреки летния й вид. За под бяхме постлали платнище, имахме си кожи за завивки и бяхме на топло. Обикновено спяхме облечени и си позволявах само един лукс — да си смъкна ботушите, преди да се пъхна под кожите до Алегрия.
Не й минаваше, напротив — беше още по-пребледняла и пристъпите й на кашлица я караха да трепери от болка. Канех се да заспя и мислех, че вече е заспала, но тя отвори очи.
— Дамастес. Люби ме. Моля те.
Не знаех дали ще мога, бях ужасно уморен, но не възразих и смъкнах дрехите си.
Тя беше гола под кожите и я взех в прегръдката си, целунах я силно, погалих я, мъчейки се да не забелязвам колко е отслабнала, колко груба е станала разкошната й копринена коса. За моя изненада, когато дъхът й се учести, се възбудих, а тя се обърна по гръб и разтвори краката си. Легнах върху нея и членът ми се плъзна вътре леко и ритмично; тя застена от удоволствие.
Тялото й потръпна под мен и след миг свърших и аз. Най-сетне дъхът й се успокои.
— Хубаво… беше. Благодаря ти.
— Аз ти благодаря.
— Обичам те.
— Винаги ще те обичам.
— Има по-хубаво място — прошепна тя. — Нали?
— Разбира се — макар че се съмнявах.
— Там ще сме щастливи.
— За какво говориш?
Тя не отговори. Задиша спокойно и след малко заспа. Благодаря на всички там богове, на боговете, които не ще мога никога повече да почитам, че не я последвах в съня. Останах да лежа, притиснал я до себе си, все още в нея, и се мъчех да не заплача.
Някъде през нощта, без да извика, без никакъв знак, Алегрия спря да диша.
И моят живот свърши.
28.
Измяна и бягство
Но продължавах да живея. Щом Сайонджи ми беше отнела всичко, което си имах, значи щях да съм изцяло неин. Щях да си търся белята, докато най-сетне не ми даде облекчението и опрощението, и да се върна на Колелото.
Червените ми пиконосци намериха дърва за клада и самият Тенедос извърши церемонията — велика чест, която като всичко останало беше за мен съвсем безсмислена.
Отстъплението продължаваше. Боговете трябваше да имат милост към всеки негарет, всеки партизанин, всеки майсирски редник, защото аз нямах. Удряхме здраво и ги гонехме по петите, докато не ги притиснем и не ги избием до крак.
Губехме войници, но какво от това? Всички умират и всички щяхме да загинем в тази необятна пустош, и беше по-добре да умреш с меч в ръката, плюейки кръв, отколкото бавно да издъхваш в собствената си мръсотия.
Пленници ми казаха, че негаретите ме наричали Неубиваемия демон, и така изглеждаше, защото около мен падаха наляво и надясно, а аз не получавах и една драскотина. Свалбард и Кърти се биеха от двете ми страни и те също оставаха невредими.
Армията ореше напред, оставяше след себе си в снега трупове, фургони и коне. Времето на бурите беше свършило и започваше Времето на росите, но климатът си оставаше същият.
Но постепенно се появи надежда. Град Осви не можеше да е далече, а след него беше границата. Най-сетне щяхме да се махнем от тази прокълната страна. Нямаше причина крал Байран да преследва в Нуманция разбитите останки на армията ни. Така поне се надяваха всички.
Само Свалбард, Кърти, аз и още шепа други разбирахме, че не ни чака мир, а по-скоро дивите планини на Кайт, свирепите планинци и техният зъл аким Бейбър Фергана. Всяка скала щеше да крие смърт, всеки проход — засада. Но си мълчах.
В една ясна утрин видяхме стените на Осви.
И в огромна дъга, източно от тях — майсирската армия, отново готова за бой.
— Зная, че никоя армия на света не е способна на такъв подвиг — каза Тенедос. — Точно за това майсирците ще бъдат наистина изненадани, когато го направим.
На събраните в шатрата му трибуни и генерали императорът предложи дръзка тактика: