— Трябва да възвием на запад или на изток, все едно че се подготвяме за фронтално сражение. Но под прикритието на чародейството и на дъждовното време ще продължим напред успоредно на вражеските линии и ще щурмуваме Осви, вместо войската им. Завземем ли града, ще можем да попълним припасите си и да задържим майсирците, докато времето се оправи и сме готови да продължим.
Такава оголваща фланговете маневра е ужасно рискована, но в мирно време подобни маневри се упражняваха и постигаха целта си. Въпросът беше доколко все още сме способни на подобна хитрост.
— Ако не успеем? — попита скептично Ерни.
— Тогава няма да сме по-зле, отколкото ако останем на място и се бием — подхвърли Линърджис.
— Не е вярно — възрази Ерни. — Ако сега оформим бойни позиции, ще можем да разположим добре резервите си. А вашият план, при цялото ми дълбоко уважение, ваше величество, ще остави поддържащите ни части открити за атака от запад, от това, което майсирците ще приемат за нашия тил.
— Негаретите на запад ще са ангажирани с друго — каза императорът. — Приготвил съм им няколко магии, които ще им отворят работа.
— Ужасно рисковано — промърмори Ерни, все още неубеден.
— Не и за теб — каза му с крива усмивка Линърджис. — Твоите части ще са в челото на колоната, малко пред Дамастес, и се съмнявам, че майсирците ще посмеят да ударят по Демона от Симабю или дори близо до него. Ако надушат плана ни, най-вероятно ще се натресат в мен.
— Притеснен съм за цялата армия — кисело отвърна Ерни. — Където и да ни ударят по колоната, армията ще бъде разцепена на две, при което аз и главнокомандващият и първи трибун а̀ Симабю ще попаднем в обкръжение.
Забелязах сарказма, с който произнесе званието ми, и разбрах, че нито е забравил, нито ми е простил за преразпределянето на богатствата му.
— Може би вие имате план? — попита го императорът.
Ерни се поколеба и вдиша дълбоко.
— Имам. Но няма да ви хареса, ваше величество.
— Малко неща ми харесват напоследък. Опитайте все пак.
— Предлагам да се опитаме да преговаряме с крал Байран.
Всички го изгледаха слисано.
— Той не се интересува много от приказки — подхвърли с горчивина един от генералите. — Само от клане. Не мога да го виня, след като ни принуди да бягаме. Защо ще са тези опити тогава?
— Защото никой, дори майсирският крал, не може да иска война до пълно унищожение — отвърна Ерни.
— Кой го гарантира това? — измърмори Йонджи.
— Позволете да ви изненадам — каза Тенедос. — Опитвал съм се да се свържа с краля, но неговите магьосници блокират всеки мой опит.
Последва стъписано мърморене. Измъкнах се от унилото си настроение и се зачудих какви условия е замислил Тенедос и защо никой не е чул за това досега.
— Опитайте друг подход — каза Ерни. — Не с магия, а пряк. Нашият първи трибун се разбираше с него. Изпратете го под флага за примирие.
— По дяволите. Този кучи син искам да го видя само на върха на пиката си. Няма да… — видях как ме изгледа императорът и овладях нервите си. — Няма да си играя на дипломат. Освен ако императорът не ми заповяда.
— А аз такава заповед няма да дам — заяви Тенедос. — Трибун Ерни. Не омеквайте точно сега. Почти се измъкнахме от Майсир. Щом прехвърлим границата и ни остане малко време да си поемем дъх и да се прегрупираме, ще разберете колко немощна е идеята ви — странно, но тонът му прозвуча някак умолително.
Ерни го изгледа продължително, кимна и отвърна сухо:
— Чух и разбрах думите ви, ваше величество. И ще оттегля предложението си.
— Много добре. Господа, върнете се по частите си и се разпоредете за марша. И помнете… краят е много близо.
Щом излязохме от щабната шатра, Линърджис ме дръпна настрана. Опасявах се, че ще се опита да направи с мен това, което така и не направих с Мирус, а честно казано, не исках да ме окуражават, мерси. Напълно доволен бях от съдбата, която си бях избрал. Рано или късно смъртта щеше да ме вземе и за малко поне щях да си отдъхна, преди Сайонджи да ме призове на съд за греховете ми и да ме захвърли отново в сметта на земния свят. Реших, че мога да направя първия ход.
— Сирилос, надявам се, не се каниш да ми кажеш, че си разбрал онова с „Краят е много близо“ и си решил да ми завещаеш дюкяните си, защото нищо не разбирам от търговия и ще е по-добре да ги оставиш на жена си.
Той ме изгледа кисело.