Съгледвачите ни бяха спрени от нуманцийци — още по-опърпани, по-уморени и отчаяни от нас. Бяхме се събрали с братята си. Бяхме спасени. Доколкото това можеше да се нарече спасение.
— Трябваше да предположа, че Дамастес Хубавеца ще намери начин да се измъкне от тия кучи синове — каза Тенедос: мъчеше се да говори сърдечно. — Значи пътеката на контрабандиста Йонджи е проходима за войници, а? Това ще ни е полезно, когато нахлуем отново в Майсир догодина или по-догодина.
Това, че императорът забърбори глупости, беше добре, защото ми остави малко време да прикрия стъписването си. Мислех си, че съм капнал и не приличам на себе си. Но това не беше нищо в сравнение с императора. Той беше само с няколко години по-голям от мен, но приличаше на старец. Черната му коса беше почти окапала, а кръглото лице, за което някога мислех, че прилича на момчешко, беше загрубяло и сбръчкано.
Очите му все така блестяха, но сега — с някак смущаващ блясък.
— Да, сър. Имам четиристотин и петдесет души кавалерия. Онова, което остана от Седемнадесети, Дванадесети и Десети. Ще бъда откровен, сър. Не сме в добра форма, но сме по-добре от войниците, които видях в лагера.
— Хубаво. За великата битка, която ще прогони онези мравки да се върнат в своя мравуняк — усмихна се насила и ъгълчето на устата му леко потрепери. — След като си реалист, и аз ще ти отговоря по същия начин. Тази битка ще реши всичко. Или майсирците и Байран ще бъдат унищожени, или ние. По-просто не може и да бъде. Те имат числено превъзходство, ние — дух. Сега ще се бием за свободата си. Зная, че моите войници ще вложат всяка частица от душата си, цялата си кръв в тази игра.
Думите му звучаха не толкова като идващи дълбоко от сърцето, колкото като унили фрази, които е използвал толкова често, че вече нямат никакъв смисъл за него, а още по-малко за публиката. Нищо чудно, че армията изглеждаше толкова паднала духом, ако това бе най-доброто, което можеше да направи.
— С духа — добре — отвърнах. — Но битките обикновено се печелят от мечовете и от това колко са те.
— Мечове, да. Или магия. Това е нашата най-голяма, тайна сила, защото за следващата ни битка имам оръжие, което ще унищожи майсирците до крак. Няма да могат да отстъпят и ще трябва или да се предадат, или да умрат.
Помислих си за миг колко наша кръв ще е нужна за тази тайна магия, изтласках мисълта от ума си и помолих да бъда осведомен с какви сили разполагаме и кой какви позиции е заел.
— Само едно нещо преди това — отвърна той. — Помниш ли, че ти казах веднъж, че щом стигнем Ренан, ще трябва да оставя армията и да се върна в Никиас? Не искам да го направя, но съм длъжен, за да гарантирам окончателната победа и за да осигуря сигурността на Нуманция за вечни времена.
Не отговорих, но и той като че ли не очакваше отговор. Повика домин Отман и отидохме в друга палатка, където върху три груби дървени маси, прибрани от селяните, беше изпъната огромна, наскоро нарисувана карта. Отман нареди на другите офицери от щаба да напуснат и ми описа положението. Беше лошо. Имахме не повече от сто хиляди души, годни за бой.
Следващите му думи не чух, защото светът около мен рухна. Колко души бяхме изгубили в Майсир? Два милиона? Повече, ако се броят попълненията? Богове! Дори тайното оръжие на Тенедос да подействаше и да унищожахме майсирците, щяха да минат поколения, преди Нуманция да се съвземе.
Върнах се с усилие към настоящето, а Отман продължаваше. Дошли някакви подкрепления, по суша от Амур, но били набързо попълнени части от новобранци и кадъра на тренировъчните лагери.
— Има и още обаче — намеси се императорът. — Чух, че из цяла Нуманция има поне десет гвардейски корпуса, които са събрани в Никиас и са тръгнали с кораби по реката към Амур. Съединим ли се с тях, това ще даде на армията нов гръбнак, а след това ще има нови попълнения, след като връзката ни към реката се отвори. Тъй че Амур и Латейн трябва да бъдат нашата очевидна и непосредствена цел. Ще извършим пробив през майсирците, ще ги оставим да ни гонят, без да ни догонят, в което са добри, а след това ще се обърнем и ще ги унищожим при Латейн.
Загледах се в картата. Армията ни държеше набързо изградени отбранителни позиции северно от малкото, сега разрушено търговско градче Камбиасо. Границата на Амур беше на около двайсет мили, но след това имаше сто мили до река Латейн.
И там беше армията на Майсир.
Зачудих се откъде ли са дошли тези гвардейски корпуси, над сто хиляди души, ако бяха в пълен състав. Тенедос беше оголил почти цяла Нуманция за нашествието и всички нови части бяха натикани в казана веднага след сформирането им. Наистина ли съществуваха тези части? Навярно беше имало голям приток на доброволци под знамената, навярно гранични части се бяха смесили с тях и им бяха дали названието „гвардия“, за да повдигнат духа им. Исках, нужно ми беше да повярвам в това.