Магията на азаза бе почти толкова гибелна и за собствените му воини — чудовищата ги ужасяваха също като нас и те ревяха в паника, хвърляха оръжията си и бягаха. Ново чудовище връхлетя и Свалбард посече двата му крака, заби дългия си меч в корубата му и то също издъхна.
Нападнаха ме трима майсирци, единият с бойна брадва; разпрах му корема, върхът на меча ми се заби във втория и го посече в хълбока. Третият изпищя и побягна.
Никой вече нямаше наблизо освен два тежко ранени издъхващи демона; продължих напред към шатрите със знамената, чух как дъхът ми излиза хрипливо от дробовете и някак отстрани чух, че мълвя старата детска молитва към Танис.
Пред една от шатрите стоеше мъж. Беше облечен в черен халат и държеше странен жезъл — не тежък и плътен, а от усукано сребро, оплетено като дървесни клони.
Азазът.
Всичко друго на света изчезна. Вървях към него… и всичко ставаше много бавно, замъглено. Ръката му развъртя жезъла и от небитието се появи нов демон, този път — с лика на Алегрия. Но бях прехвърлил всякаква граница, за всичко скъпо бях забравил и замахнах с меча… и една от стрелите на Кърти се заби в тялото на демона, челюстите му изщракаха към дръжката — и всичко свърши.
Жезълът на азаза отново се завъртя, но вече бях по-близо, макар да не можех да го посека. Мисля, че продължавах да тичам напред, но може би греша.
Лявата ми ръка сама посегна към колана и сватбеният дар на Йонджи, сребърната кама, спасила толкова пъти живота ми и донесла толкова смърт, излезе от канията и я хвърлих със замах отдолу. Тя лениво се превъртя във въздуха, улучи азаза под ребрата и той се присви, изпищя и писъкът му изпълни целия ми живот, целия ми свят с ликуваща радост, и ми се стори, че чувам и смеха на Карджан, оттам, където го бе захвърлила Сайонджи. Лицето на чародея се сгърчи от болка, мечът ми се заби в отворената му уста и той издъхна.
Отново ме обзе надежда и се обърнах.
— Ред е на краля! — изревах, но зад мен имаше само трима мъже. Кърти беше паднал — от хълбока му стърчеше копие — и не помръдваше.
Но тримата бяха Биканер, Свалбард и още един пиконосец, чието име не знаех. Всички — подгизнали от кръв и сукървица, но всички — с онази зла, носеща смърт и прегръщаща смъртта усмивка, която знаех, че е изписана и на моето лице.
Тръгнах към шатрата, която трябваше да е на крал Байран, и на пътя ми застанаха двама мъже. Едри мъже, по-едри и от Свалбард. Блокирах удара на първия, но вторият ме поряза през ребрата.
Свалбард замахна и главата на единия отхвърча от раменете, после Свалбард се извърна към мен и ме погледна като дете, учудено защо го боли, какво го е ударило — и видях, че вече е без ръка. Малко под рамото му швиртеше кръв.
Свалбард падна и останахме само двамата с домин Биканер, и около нас имаше много мъже, и всички — в кафявото на Майсир.
Биканер уби още двама, преди стрелата да щръкне от гърдите му; извика и падна.
Миг след това отзад ме прониза пареща болка и залитнах, но пред мен все още имаше жив майсирец, а точно зад него знаех, че ще видя крал Байран и ще го отведа със себе си.
Но мечът ми беше станал твърде тежък, за да го вдигна, и болката бе като огън, забушувал в мен, и залитнах, щом друго острие се вряза в хълбока ми.
После всичко свърши.
30.
Изгнание
Съвзех се след няколко седмици. Войната беше приключила. Когато паднах, повечето от армията ни беше или избита, или се опитваше да се предаде.
Малко офицери, особено сред най-висшите, бяха оставени живи. Всички трибуни, всички генерали бяха загинали при Камбиасо.
Освен двама.
Сирилос Линърджис се беше сражавал до последния миг, докато останали само неколцина от личната му охрана, около знамето му. За броени мигове всички били избити. Но когато майсирците потърсили мъртвия трибун, за да ограбят трупа му, от него нямало и помен.
По-късно започна да се говори, че бил успял някак да се измъкне от бойното поле, преплувал реката и се укрил в чужди земи, където живеел и до днес. Бива. Добре е да е останал поне един от нас, който да може да разкаже за възхода и падението на краля-демон.
Тенедос оцеля. Бях го ударил по-силно, отколкото си мислех, защото когато маговете от Братството го намерили и го развързали, бил в шок и не можел да си спомни никакви заклинания. Съвзел се много след края на битката, вече като затворник. Така и няма да разбера защо първият майсирец, който го е намерил, не го е посякъл — нали Тенедос беше най-омразният им враг. Но императорът беше пленен и Бойните магове се бяха погрижили да не може дори да се опита да направи каквато и да било магия.