— Защо? Рядко носим пари.
— Като утрепеш войник, ядачите на прах си мислят, че си откъм тях. Ставаш нещо като герой един вид и може да не ти скочат, като чуят за награда.
Отдръпнах се, след като любопитството ми се задоволи. Кутулу се мръщеше, не ми беше работа да нарушавам ритъма на разпита му.
— Как се нарече този магьосник?
— Не каза име.
— Как беше облечен?
— Богато. Тъмнокафяв брич, туника. Имаше наметало отгоре, същия цвят. Трябваше да му е хвърлил заклинание, щото изглеждаше като вълнено, ама дъждът се оттичаше от него, като от промазано. Имаше още двама с него. Яки. Охрана.
— Значи ви е платил и вие направихте каквото поиска?
— Да.
— На селяните плати ли?
— Не, по дяволите. На тая сган им каза да се разкарат от селото, да се скрият в горите до другия ден. Сигурно си е рекъл — ще им съсипем селото и ще им вземем жените. То тъй щеше и да стане, ама ни спря магьосникът. Може и да ни е омагьосал, щот’ войниците като дойдоха, отнесоха се с нас като с прости селяни. Магьосникът рече, щял да ни даде знак, и ни го даде де.
Кутулу ме погледна.
— Да ви кажа ли какво стана после?
— Какво е да си змия? — попитах, малко сякаш не на място.
По лицето на Разбития нос пробяга много зла усмивка.
— А, хубаво беше, дума да няма. Всичките ти мисли си остават, не е като да си някоя тъпа истинска змия. Можеш да се движиш като мълния и сабите не могат да те ударят. Може пък… — изкиска се с кървясалата си уста, — може кат’ се довлека до Колелото, богинята да реши, че да съм змия ще е добро наказание за гадняр като мене. Виж, това ще ми хареса, да.
Инквизиторът видя кимването на Кутулу и бичът изплющя по оцапания с кръв гръб на разбойника. Той изкрещя задавено и главата му клюмна. Плиснаха ведро вода в лицето му и той се съвзе.
— Ще се държиш почтително, когато говориш пред трибуна — изсъска тъмничарят.
— Само това ли поиска от вас магьосникът? — попита Кутулу.
— Вече ме питахте — изхлипа Разбития нос.
— Да. И може да те попитам още десет пъти, докато не се уверя, че казваш истината. Хайде, отговори ми!
— Каза, че ще има и друга работа като тая.
— Как щеше да се свърже с теб?
— Каза, че ще разбера.
— Ти можеш ли да го намериш?
Разбития нос се поколеба, после поклати глава. Бичът отново се впи в гърба му.
— Не — простена мъжът. — Не пряко поне.
— Обясни.
— С пръстена, дето си го носех. Оня, дето ми го открадна кучият син с бича?
Мъчителят понечи да изръмжи нещо, но Кутулу вдигна ръка и той затвори уста.
— Продължавай.
— Магьосникът ми взе за малко пръстена и после ми го върна. Каза, че го бил омагьосал. Ако нещо стане и трябва да го намеря, каза да го опра на челото си и да помисля за него. Щял да дойде или някой от хората му щял да ме намери.
Кутулу стана и се обърна към инквизитора.
— Ти. Трябва да поговоря с теб. Отвън, ако обичаш.
Очите на якия мъж се бяха облещили от страх. Излязох след тях и тръшнах вратата на килията. Чух зад себе си злия кикот на разбойника.
Мъчителят беше два пъти по-едър от Кутулу, но се присви пред господаря си.
— Пръстенът.
Биячът отвори уста да възрази, че е невинен, но под твърдия поглед на Кутулу ръката му сякаш по своя воля посегна към кесията и извади тежък сребърен пръстен.
— Не помислих… — изломоти той.
— Точно така — прекъсна го Кутулу. — Не си помислил. За пръв път ми се налага да те смъмря, Юджърн. Втори път няма да има. Откраднеш ли още веднъж от мен, от държавата, ще те пратя за Никиас пеш, със занаята ти, жигосан на челото!
Юджърн пребледня. С такава дамга щеше да извади късмет, ако изобщо излезеше през портите на Полиситара. Кутулу се обърна към мен.
— Историята с пръстена е единствената нова информация, трибуне, тъй че според мен от него измъкнахме всичко, което знае. Нещо друго да желаете?
Само по-скоро навън от тази ужасна влажна каменна тъмница, по-далече от безнадеждните хлипове и писъци. Поклатих глава и тръгнахме нагоре по безкрайните стълбища, със стражи на всяка площадка, и най-сетне излязохме на големия каменен двор. Вдишах дълбоко чистия въздух и благодарих на семейния ми бог Танис за дъжда, който заплющя в лицето ми и изми спомена за всичко, което беше долу.
Кутулу оглеждаше пръстена.
— Е, какво според вас можем да направим с това?