Голямата зала можеше да побере стотици, но вътре имаше само десетина мъже и жени, седнали над остатъците от късната вечеря — и още толкова слуги наоколо.
Познах Ялон Амбойна моментално, въпреки че дотогава не го бях виждал — беше пълно копие на баща си. Лицето му бе като на умислен мечтател, може би поет.
До него седеше младо момиче, което според мен трябваше да е сестра му Кимея, както беше казал Хами на Кутулу, не повече от четиринадесетгодишна. И те двамата, и гостите им бяха облечени богато.
— Ялон Амбойна — извиках. — Имам заповед на императора да ви арестувам!
Една от слугините изпищя и хвърли един супник по Карджан, той я изрита и я отпрати настрана. Извадих сабята и се втурнах покрай масата. Мъжът откъм вратата се надигна, фраснах го в слепоочието с оловото в лявата си ръка и той се просна в скута на съседката си по маса.
Кутулу беше до мен. Един избута стола си на пътя му и размаха ножа за ядене. Пълната с пясък ръкавица на Кутулу тупна в лицето му и той заби нос в платото с вечерята пред себе си.
Сивокосият мъж до сестрата на Амбойна скочи от стола си и измъкна от ножницата си тънка сабя. Замахнах към него и той парира, после посече. Избих сабята му и ужасно невежливо го изритах в корема и го пронизах.
Но той беше дал няколко секунди на Амбойна, а магьосникът нямаше нужда от повече. Между нас имаше не повече от десет разкрача — и в това пространство изведнъж се извиси сянка, после бързо прие облика на същия чудовищен воин, с когото се бях сразил в кулата в Полиситара. Този път имаше по един меч във всяка ръка и очите му грееха огнени.
Посече към мен, блокирах замаха му и от удара сабята ми отхвърча настрани. Рухнах върху плочите, щом създанието замахна над главата ми. Ръката ми зашари за сабята, напипах я, превъртях се и се изправих.
Ялон Амбойна отстъпваше към стълбището в дъното на залата. Чух как замълви заклинанията си и чудовището му отново ме връхлетя.
Изневиделица една стрела щръкна от окото на Амбойна и главата му отскочи назад, той залитна и падна. Демонът му нададе предсмъртен вой и двойникът на стрелата се заби в очната му кухина.
Кимея Амбойна изпищя и се хвърли върху тялото на брат си, а чудовищният му бранител изчезна, все едно че не беше го имало.
— Никой да не мърда — извика Кутулу. — Всички сте арестувани, по заповед на император Лайш Тенедос, по обвинение в убийство и държавна измяна!
Последваха писъци и викове; един от гостите посегна за меча си и рухна под удара на Елфрик.
Не им обърнах внимание, нито на слугите, които се изсипаха в залата. Стоях изпълнен с нерешителност, стъписан от смъртта на господаря им.
Виждах само просналото се тяло на Ялон Амбойна и подгизналите от кръв поли на сестра му. Тя притискаше до гърдите си трупа на брат си и виеше.
5.
Мъст
Тялото на Ялон Амбойна, вързано на гърба на един кон, се подрусваше зад мен. Лицето му със зейналата рана на мястото на окото беше открито, както и вързаните му ръце и крака. Устата му беше затъкната с парцал, все едно че е жив, а на легат Балк бе възложено да не го изпуска от очи.
Такива бяха указанията на ясновидката Синаит. Беше опитала някакво заклинание, след като завзехме Ланвирн, и бе заявила, че магията на Амбойна още си е на място — нейната нямала ефект и също като императора усещала тъмната сила, надвиснала над земята.
— Повече от нелепо е — каза тя. — Той е мъртъв и магията му трябваше да изчезне заедно с него. Освен ако не е бил много по-велик магьосник, отколкото си мислех, с легендарна мощ. Ако е така, искам да разбера дали този труп няма изведнъж да покаже признаци на съживяване.
Бяхме взели седем пленници — оцелелите от вечерната трапеза, сред които и сестрата на Ялон. Беше на четиринадесет години и само след година-две щеше да се превърне в неустоима красавица. Но едва ли щеше да доживее до следващия си рожден ден, а и другите сътрапезници едва ли ги очакваше дълъг живот. Вероятно бяха просто приятели, събрали се да обсъдят пролетната сеитба. Но се съмнявах, че имперското правосъдие, наложено от принц Рюферн и под строгия надзор на императора, ще прояви и най-малка милост, и отказвах да мисля какво ще сполети Кимея, щом попадне в ръцете на Юджърн и другите инквизитори на Кутулу.
Бях освободил слугите на Амбойна, дори тези, които ни оказаха съпротива. Кутулу беше възразил, но му казах много твърдо, че един добър слуга би трябвало винаги да защити своя господар, дори да е държавен изменник.