Амиел и Пелсо прекарали заедно две седмици, ситуацията ставала все по-мрачна и накрая се стигнало до разрив. Той се беше върнал в Никиас и бе отишъл направо в жилището на другата жена. Маран ми каза, че Амиел се опитвала да омаловажи случилото се с твърдението, че Пелсо несъмнено щял да се вразуми, и не искала да говори за това. Говорили си как да го върнат тъпкано на кучите синове, които бяха изоставили Маран. Възхищавах се на Амиел, така както се възхищавам на всеки, който може да остави настрана своите проблеми, за да може да помогне на другия.
— Проклет да съм, ако пусна в къщата си страхливец, както правите вие — изръмжа трибун Мирус льо Балафре.
— Не бих ви нарекъл така, сър.
Льо Балафре бе пристигнал във Водния палат с екипаж, който напълно му подхождаше — удобна практична карета с високи колелета като на болничен фургон, боядисана с ярък емайл и със златни орнаменти. С него беше и съпругата му, Нечия — кротка и невзрачна дребна женица с вид на продавачка на плетива на селски панаир.
Льо Балафре беше вързал собствения си офицерски пояс на кръста ми, когато ме повишиха в домин и ми повериха командването на Седемнадесети Ърейски пиконосци. Беше корав и способен генерал от пехотата, предвождал беше дясното крило на армията ни в Калийската война, а след това — експедиционните сили срещу непрестанните набези на Планинските воини.
— Но съм такъв — продължи той. — Върна се пребит в Никиас, лишен от звания и почести, императорът те пренебрегва, и какво правя аз? Слушам проклетите ми от боговете адютанти колко неполитично щяло да е да ти се обадя, да не би току-виж императорът да си помислел нещо лошо. Ебал съм го императора! Аз съм негов слуга, но не и проклет от боговете роб!
Маран беше стъписана.
— Мирус — намеси се кротко жена му. — Такива приказки не са благовъзпитани.
— Нито са безопасни — добавих и се помъчих да скрия усмивката си — спомних си ръмженето на Йонджи преди няколко вечери. Най-верните последователи на императора май не ги биваше много в слагането.
— Безопасност? Ха! Безопасността не е нещо, което съм почитал много в този си живот. Е, хайде да не стоим просто така, трибуне. Щом не съм страхливец, поканете ни да влезем!
След няколко минути седяхме в един от солариумите, гледахме набразденото от лекия вятър езеро, а слугите се суетяха около нас и ни поднасяха деликатеси и билкови чайове. Льо Балафре ме отведе настрана, докато Маран си бърбореше с жена му, залисана, както ми се стори, с някакво плетиво.
— Както ти казах, Дамастес, не се гордея със себе си. Ще приемеш ли извиненията ми?
— Не са нужни никакви извинения! — излъгах. — Просто си помислих, че си зает.
— Така е — кимна Балафре и изчака слугите да се оттеглят. — Всички сме заети. Императорът изгради гарнизоните в Ърей и Чалт и изпрати приятеля ти Петри преди половин сезон да проучи прохода към Кайт — това обясняваше защо все още не бях видял Мерша — мислех, че съм единственият приятел на вечно навъсения стратег, и знаех, че той пет пари не дава кой е в немилост и кой — не. — И имаме над пет милиона души под оръжие, или готови скоро да се закълнат.
Подсвирнах. Това бе близо два пъти повече от войската, с която разполагахме в разгара на гражданската война срещу Кальо.
— Но да се върнем на това, което казах — продължи льо Балафре. — За тази работа с малодушието. Никак не ми харесва, че се колебах, преди да дойда тук. Наша армия се е променила, Дамастес. Станала е адски… адски политическа! От нас чакат повече да ораторстваме и да размахваме оръжие, отколкото да служим като войници.
Помислих за назначенията си през последните осем години и колко малко от тях имаха нещо общо с истинската война или военната служба, въпреки че повечето завършваха в кръв. Но орачът винаги последен забелязва пролетните цветя.
— Прав си. Но не виждам как армията може да е нещо друго освен политическа.
— Не те разбирам.
— Ние поставихме Тенедос на трона, нали?
— По-добре той, отколкото онези идиоти, дето се лигавеха преди около него!
— Съгласен — не бях обаче много сигурен — политиката винаги е била загадка за мен. — Но се боя, Мирус, че политическата ни девственост изчезна, когато останахме в Ъргоун след боевете и застанахме с него срещу Властта на Десетимата.