Выбрать главу

Все едно, поканих го и го запитах по каква работа е дошъл. Той се огледа загадъчно, после затвори вратите на кабинета.

— Реших да се обърна към вас, трибуне, защото съм дълбоко възмутен от начина, по който се отнесоха с вас.

— Кой? Императорът?

Трочу кимна.

— Сър — заявих хладно. — Не смятам, че е ваше — или мое — право да оспорваме това, което реши да направи императорът. И двамата сме положили клетва.

— Моля да не го приемате като неуважение или оскърбление, сър, но тъкмо вие бяхте този, който оспори дадените му заповеди, нали? — не отговорих. Беше прав. — Представлявам една група от… загрижени граждани, нека да се изразим така. Може би някои са в армията, повечето, бихме могли да кажем, са може би едни от най-добрите мислители на Никиас и Нуманция. Следихме много внимателно това, което се случи с вас.

— И по каква причина? — попитах, вече леко ядосан.

— Всички ние сме напълно лоялни към императора, разбира се, и бяхме между първите, които приветстваха възкачването му на трона. Но събитията от последните две години предизвикват у нас все по-голяма тревога.

— О?

— Понякога изглежда, че политиката на императора не е толкова ясно определена и провеждана, колкото преди.

— Не съм забелязал колебание — заявих. Мислех си за доста бързите ходове на Тенедос в Кальо.

— Разбира се, че няма да забележите — отвърна невъзмутимо посетителят ми. — Вие бяхте крепката му десница, твърде близо до злободневните събития. Но понякога, когато хората са малко поотдалечени от врявата и суматохата, могат да получат по-добра перспектива.

— Така е.

— Групата, която представлявам, е убедена, че може би е време да предложи услугите си на императора, с надеждата, че той ясно ще прозре колко полезно ще е да позволи да го съветват. Има едно старо клише, за това, че колкото повече са мозъците над един проблем, толкова по-добре.

— Има и друго — за кораба с многото капитани. И за многото баби и кекавото дете.

— Не мисля, че в нашия случай това ще е проблем.

— И с какво бих могъл да съм полезен на такава група велики мислители? — в гласа ми се прокрадна ирония.

— Честно казано, повечето от нас не са много известни и дълго не са били пред очите на народа — каза Трочу. — Всички знаем, че в края на краищата масите трябва да имат своите идоли — хора, които да ги респектират, мъже, които да ги водят. Точно така можете да изпълните дълга си към Нуманция.

Направих се на заинтригуван, но все пак попитах:

— Позволете да ви поставя друг въпрос. Да кажем, че вашата група реши, че определена политика е благоприятна за страната. И да допуснем, че императорът възрази енергично. Тогава какво?

— Надявам се, че ще намерим у себе си кураж като вашия и ще отстояваме това, което според нас е за доброто на Нуманция. Нашата група има едно предимство. Вие сте само един и когато направихте каквото направихте, императорът много лесно ви отстрани. Но ако бяха десет души, двайсет, сто и стояха твърдо…

Станах. Кипях от гняв и едва се сдържах.

— Домин, бих ви посъветвал да млъкнете. Още веднъж ще ви напомня за клетвата, която сте дал. Това, което намекнахте току-що, е позорно. Вие, аз, всички ние съществуваме, за да служим на императора. Не да го „съветваме“, нито да потъпкваме решенията му, ако се окаже, че той има свои планове. Вашите думи вонят на измяна, а поведението ви е недостойно. Длъжен съм да ви помоля да напуснете незабавно къщата ми и никога повече да не се мяркате пред очите ми.

— Може би трябва да уведомя съответните власти за вас и за групата — продължих. — А може би не трябва, защото ужасно презирам доносниците. Не смятам обаче, че империята или императорът е застрашен от тази ваша жалка пасмина глупаци. Твърде много ми напомняте за онези хленчещи безделници, за които съм горд, че помогнах на императора да изхвърли на сметището. Махайте се оттук, иначе ще накарам слугите си да ви изхвърлят!

Странно, но Трочу запази пълно самообладание. Стана, поклони се учтиво и напусна кабинета, без да бърза. Покипях още малко и след като реших, че съм се успокоил, потърсих Маран и й разказах за случилото се. Тя избухна и се наложи да я успокоявам, и покрай нея гневът ми кипна отново.