— О, богове! — възкликна Маран. — Този човек никакво приличие ли няма? За такова оскърбление би трябвало да го повикаш на дуел!
— Ти би ли предизвикала Змията, която никога не спи? — попитах. — Освен това може би е прав. Май наистина имаме нужда от баня.
Маран ме изгледа.
— Подозирам, че имате по-скрити мотиви, сър.
Направих се, че не я разбирам, и я изгледах невинно.
Една от по-усамотените части на Водния палат представляваше серия от водопади, езерца и бързеи, ромолящи през малки полянки и покрити с мъх градини. Някои от езерцата бяха леденостудени, други вдигаха гъсти валма пара в мразовитата нощ. Всички бяха осветени с многоцветни лампи, скрити в остъклени подводни ниши.
— Защо трябва да започваме тук, а не където е топло? — попита Маран. — Тук ще замръзнем!
— Глезла такава! Винаги ли искаш да става по най-лесния начин?
— Ами да — беше облечена в мек копринен халат, аз бях само с кърпа около кръста.
— Ах, какъв си ми аскет, любими — промърмори тя. — На мен тук цицките ми замръзват, а той няма нищо освен една кърпа — разтвори халата си и наистина, шоколадовокафявите й зърна бяха твърди и настръхнали. — Видя ли?
Бързо се наведох и захапах едното. Тя изохка и извади едно от калъпчетата сапун на Кутулу от джоба на халата си. Беше накарала една от слугините да му пробие дупка в средата и да прокара през нея копринен конец. Върза го на шията си и каза:
— А сега, мръсник такъв, ще трябва да си заработиш банята — и скочи в езерцето. След миг излезе на повърхността и извика: — Мамицата му, тук е още по-студено, отколкото навън!
Гмурнах се след нея. Студ, като в ледените потоци в някоя планинска долина в Ърей. Изплувах на повърхността разтреперан и пръскайки вода, бавно зацапах към нея.
— Аха! Разбрах коварството ти — гмурна се отново и заплува. Скочих след нея. Вече посягах да я хвана за глезена, когато разбрах, че плува към един от водопадите; после течението ме подхвана и ме изхвърли през издатината. Полетях пет стъпки надолу и цопнах в друго езерце, толкова горещо, колкото първото беше студено.
Оставих се да потъна до дъното, след което бавно изплувах на повърхността. Маран се носеше над водата по гръб, загледана към небето. Твърдите звездни диаманти грееха отгоре. Около нас на бели змии кръжеше пара.
— Май… повечето пъти… този свят не е чак толкова лош — изхъмка тя.
— Можеше и по-лошо да е — съгласих се.
— Дали не грешим? — попита тя.
— Още не.
— Говоря сериозно. Може би не трябваше да стоим затворени тук и сами, сърдити на целия свят, откакто се върнахме от Кальо.
— Точно в това ме обвини Йонджи. Имаш ли някакво предложение?
— Ами, Бурното време започва другата седмица. Дали да не направим голямо празненство? Да поканим всички по-именити… включително императора?
Помислих за миг.
— Не знам. Но това е начин да пренесем битката в страната на противника.
— Да го опитаме тогава. Глупави войници — добави тя. — Не могат да измислят никаква друга аналогия освен да мушкат хората с мечове.
— Не е вярно. Имам си и други неща за мушкане.
— О? — доплува до мен и се целунахме, първо приятелски, после езиците ни се сплетоха. Отдръпнах се, доплувах до плоската скала под водата и седнах. Водата ме покриваше до кръста. Маран лениво пое след мен и отпусна глава на рамото ми; тялото й се носеше във водата.
— Понякога позволяваме на света да ни се качва на главата.
— Знам. Обичам те, Дамастес.
— Обичам те, Маран.
Думи, казвани толкова пъти. Но винаги звучаха като казани за първи път.
— Хайде — подкани ме тя. — Иначе ще си седим тук, докато се разтопим, и така и няма да се начукаме като хората.
Зацапах след нея, спуснахме се по тесния бързей в една малка лагуна, този път с телесна топлина и обрасла с мъх скална издатина, осветена от две малки светилничета. Маран ми подаде калъпчето и започнах да я търкам, първо гърба, след това надолу по краката, после тя се обърна и бавно насапунисах корема и гърдите й. Дъхът й се учести, тя легна на мъха и разтвори крака.
Обърнах я на хълбок и вдигнах дясната й пета на дясното си рамо. Насапунисах члена си и го плъзнах в нея. Тя простена и започнах да се движа, бавно, дълбоко в нея, дланите ми галеха гърдите и гърба й. Тя се заизвива и краката й се стегнаха да ме придърпат.