— Значи един проблем е решен — отвърнах аз. — В такъв случай да се заемем с по-големия. Смятате ли, че императорът би позволил един от неговите трибуни да пътува зад граница?
— Не знам. Но, ако позволите да говоря откровено, разбирам, че вашата звезда малко е помръкнала в очите на императора, тъй че може би няма да възрази прекалено категорично. Бих могъл да поразпитам дискретно, ако сте заинтересован.
Идеята си имаше предимства. Най-малкото щях да се махна от този красив дворец-капан, далече от клюките и подсмихванията, съпровождащи всеки изпаднал в немилост благородник. Щях също така да имам време да разгадая какво точно не върви между мен и Маран и да реша какво трябва да променя.
Да се махна, да съм далече от всички тези приказки и сгради, сред суровата чиста пустош и в компанията на мъже, които говорят и вършат това, в което вярват… Усмихнах се малко тъжно. Баронът вежливо изчакваше.
— Просто си помислих колко завиждам на вашите офицери за предстоящата им кампания. Между мен и аким Фергана има стара вражда и бих се радвал да мога да реша спора си с него.
— Виж, това е интересно — каза баронът. — Крал Байран добави бележка, че идеалното решение би било да се включите в кампанията. Ще уредим подходящите компенсации, както за вас, така и за императора, след като ще бъде лишен от услугите ви, хм, колко, може би година или повече, а вие, разбира се, ще служите на висотата на сегашното си положение, може би като раури, командир на авангарда.
— За това не може дори да се мисли. Всъщност, като че ли много се доближих до нарушаването на духа на клетвата си, като изобщо обсъждам с вас този въпрос.
— Моля за извинение — каза баронът и стана. — Много съм благодарен, че отделихте време да се срещнете с мен, Дамастес. Не очаквах да излезе нещо кой знае какво от това и, честно казано, дори се страхувах, че ще се разгневите. Радвам се, че поне се заинтересувахте. Да помоля ли за аудиенция при император Тенедос?
— Още не. Трябва да обмисля нещата много внимателно.
— Напълно ви разбирам — каза Сала. — Ще изчакам, докато се чуем отново, преди да предприема каквито и да било действия. Чувствайте се свободен да обсъдите предложението ни с жена си и с приятелите си. Не искаме никой да си помисли, че крал Байран замисля нещо, което дори и в най-малка степен може да се окаже неприемливо за вашия император.
— Разбира се.
След като барон Сала си тръгна, отидох в шпионската кабина на зеления кабинет, за да видя, от чисто любопитство, кой е човекът на Кутулу — мъж или жена. Камерата беше празна, макар че опипах с ръка дървото около шпионката и се уверих, че е топло, все едно че някой беше опирал челото си в него.
Отидох до библиотеката си и описах точно какво се случи и каза, дума по дума, докато още ми беше свежо. После взех един празен канцеларски лист и написах:
До Император Лайш Тенедос,
и само за Неговото внимание.
От Неговия най-предан слуга,
трибун Дамастес а̀ Симабю.
Сър, приемете моите поздрави и най-дълбоки почитания.
Докладвам Ви за срещата, която се състоя днес между посланика на Майсир барон Кваджа Сала и моя милост…
Тъй като не съм майстор на писаното слово, а исках докладът ми до императора да е точен, стана късно, докато го напиша и изпратя. Помислих да хапна, но не бях гладен, умът ми гъмжеше от въпроси и загадки. Изпих чаша топло мляко — надявах се, че ще ме приспи, но не можа.
Слушах рева на вятъра в короните на дърветата в градините и гледах люлеещите се клони, после реших да си легна. Може би меките възглавници и нежната ласка на памучната постеля и топлите одеяла щяха да ми донесат утеха. Но знаех, че се заблуждавам и че ме чака дълга и мъчителна нощ.
Безсънието спаси живота ми.
Мъжът трябваше да ме убие по най-бързия възможен начин. Бях учил тънкото изкуство на убиване на противник с всякакво подръчно оръжие. Навремето учителят ми, нашарен с белези пехотински старши сержант, ми казваше, че твърде много войници заобичват едно-единствено оръжие. Можело да е определен вид меч или дори стил на въоръжение — и наистина познавах мъже, които едва ли не изпадаха в паника, когато им се кажеше да използват копие вместо предпочитаната сабя или кама вместо брадва.
Мъжът скочи през перваза на прозореца на спалнята ми, възползвайки се от порива на вятъра. Ако имаше меч, нож или дори стрела за мятане и ако беше атакувал в мига, в който стъпи на пода, щях да съм мъртъв. Но вместо това той смъкна дългото жълто копринено въже от врата си, въжето, което товиетските удушвачи обожаваха, и се запромъква към купчината под завивките.