Трябваше му цяла секунда, докато разбере, че купчината не е нищо друго освен набързо струпани възглавници, и през тази секунда пристъпих зад него и го ударих с всичка сила в тила. Той залитна — усетих вонята на изпразнените му черва — и издъхна.
Бързо посегнах към окачената си на таблата сабя и спасих за втори път живота си, защото не бях забелязал влязлото му в стаята подкрепление. Беше много добра — тънкото й острие ме перна през ребрата, после тя замахна втори път.
Беше добра, беше бърза, може би по-бърза от мен, но не беше кръчмарски побойник, по-скоро беше свикнала с изтънчения стил на бойното училище. Изскимтя, щом изритах един стол към нея и почти я повалих. После се чу сухият шепот на сабята ми, излизаща от ножницата. Замахнах и тя парира. Двамата закръжихме, без да откъсваме очи и умове от оръжията си, отразяващи мигащата светлина на факлите отвън.
Чух виковете, крясъците и трясъка, идващи от други места в двореца, но не си позволих да реагирам.
Кръжахме и кръжахме. Оръжието й се стрелна, отбих го и ударих — порязах бедрото й над коляното. Тя изпъшка и върхът на меча й се стрелна към очите ми. Едва успях да се отдръпна. Тя скочи и заби напред, сниших се под замаха й и за малко щеше да ме прониже заради дързостта ми.
Отново парирахме и заизчаквахме другият да се открие. Чух я как замърмори, но не обърнах внимание. После силуетът й засия и разбрах, че използва магия. Фигурата й се замъгли, стана почти невидима. Изкарах я от концентрацията й, като посякох високо към главата й. Заклинанието й прекъсна и отново се озовах срещу тънката й фигура, пъргава и подвижна.
Тя свали гарда, но аз бях достатъчно благоразумен, не обърнах внимание на лъжливото движение, замахнах под оръжието й и усетих как сабята ми се плъзна под ребрата й. Жената изохка изненадано, изтърва меча си и той издрънча на пода. Издърпах острието.
Тя пипна с ръка хълбока си, вдигна я и в сумрака и двамата успяхме да видим кръвта, зацапала пръстите й. Отново изохка, но този път все едно, че най-сетне е разбрала очевидното; в коленете й вече нямаше сила, краката й се огънаха. Преди да рухне на пода, Сайонджи вече я беше отвела на Колелото.
Още един прозорец изтрещя и двама мъже, и двамата облечени в черно, скочиха в стаята. Видяха ме, извикаха и се хвърлиха към мен. Бяха въоръжени с къси копия за мушкане. Избих едното, блокирах с рамо мъжа и го тласнах към другия. Двамата залитнаха назад, замахаха с ръце и пронизах първия.
Зад мен изтрещя и се отвори врата и си помислих, че съм обречен, но нямах време за нищо освен за мъжа с копието. Издъхна с острието на сабята ми в окото му. Издърпах я и рязко се завъртях към вратата за нова заплаха, но късно, много късно…
Карджан беше там, с половин дузина от слугите ми, въоръжени с какво ли не, от ковани свещници до къса крива моряшка сабя, взета неизвестно откъде.
— Шибаните товиети! — изрева той.
— Колко са?
— Проклет да съм, ако знам — изпъшка той. — Убихме четирима-петима по стълбището, докато дойдем тук, сър. Не знам колко още има.
— Ще отстъпим към оръжейната — казах високо. Там щяхме да разполагаме с достатъчно подходящи оръжия, а от залостеното помещение щяхме да се бием лесно. Грабнах халката с ключовете от стената и излязохме в коридора. Имаше четири трупа, а на стълбището стояха Ериван и още един слуга. Отзад се чуха викове и разбрах, че през прозорците на спалнята ни са нахлули още нападатели. — Продължавайте. Ще ги задържа.
— Ще се бия тук с вас — заяви Ериван.
Карджан понечи да възрази, но изревах:
— Продължавай! Трябва ни място за прегрупиране!
Той кимна и се спусна с останалите по стъпалата.
Останахме само двамата с Ериван. Беше въоръжен с древен меч, смъкнат от окачените за показ по коридора.
— Сега ще ги видим колко струват.
— Ще ги видим — отвърна той и долових в гласа му странна нотка на възбуда, странна за човек, който уж не трябваше да изпитва кръвожадността на воин. Погледнах към вратата на спалнята да видя колко товиети ще изскочат оттам, но не видях никого. Усетих, че се заплита нова магия, и в този момент жълтият копринен клуп се свлече около шията ми, стегна се и усетих до ухото си миришещия на чесън дъх на Ериван: душеше ме.