— Така си и мислех.
— Единият беше криминален, специализирал в крадене на бижута от богаташки къщи. Предполагам, че той е показал на другите как да проникнат в двореца ти.
— Но виж, другите са… бяха по-интересни — продължи той. — Ренегати от много отдавна. Мразеха Властта на Десетимата и бяха прехвърлили измяната си към императора. Всички бяха от уважавани, макар и отцепнически фамилии.
— Майната им — изръмжах. — Не уважавам никой, който се опитва да ме промуши в гърба.
Кутулу сви рамене.
— Да не би да искаш да си облекат униформа и да ти предложат открита битка? Би било глупаво, а товиетите не са глупаци.
Беше прав, но не бях в настроение да мисля логично.
— А сега, трибун Дамастес а̀ Симабю — изведнъж заговори той официално, — задължен съм да ви предам следната заповед, одобрена лично от императора: наредено ви е да напуснете този палат колкото може по-бързо, веднага щом приберете вещите си.
Почувствах се зашеметен, като ударен с торба с пясък по тила. За малко щяха да ме убият, а ето, че императорът бе решил да ме унижи още повече, като ми заповядва да напусна палата, който сам ми беше дал. Имаше това право, но не беше почтено. Гневът отново ме обзе.
Чух глас зад гърба си:
— Това е моя лична заповед, трибун, и сте длъжен да я изпълните бързо — обърнах се и видях на вратата на една от каретите самия император Лайш Тенедос!
Слугите ахнаха и коленичиха. Поклоних се ниско.
— Стани, Дамастес, приятелю — каза той и изненадата ми този път бе по-голяма и от тази на слугите. — Дадохме ви тази заповед — продължи императорът, — защото сте най-добрият и най-довереният от всички мои слуги и не мога да си позволя да се лиша от услугите ви, особено в тези тревожни времена — позорът ми беше приключил. — Елате, трибуне — заповяда ми той. — Да се поразходим в парка. Трябва да обсъдим някои неща.
Подчиних се, много сковано. Тенедос изчака, докато се отдалечихме достатъчно от останалите, след което ми заговори кротко:
— Та както ти казах, времената са тревожни.
Успях да отвърна с:
— Мисля, че случилото се нощес ме увери в правотата ви.
Устните му се изкривиха в лека усмивка.
— И още как. Първо, по въпроса за този дворец. Кутулу ми каза, че те е предупредил колко незащитим е, и мисля, че товиетите го доказаха много добре. След като се справим напълно с тях, можеш да се върнеш, разбира се. Смятам да ги залича до последния мъж и жена, след което да бъдат изтрити от всички съществуващи архиви и записи, все едно че не са съществували. Не трябва да се позволи предателската им ерес да се пропагандира дори в прашните томове, в които надничат само учените глави. Но първо трябва да се справим с много по-голям враг.
— Майсир?
— Разбира се. Имаше няколко… необичайни инцидента по границите ни. Имахме донесения за майсирски патрули, които се прехвърлят през Пограничните земи и шпионират граничните ни постове, също и за шпиони и саботьори, които проникват в Ърей и се придвижват на север към Никиас. Досега Кутулу не е успял да арестува нито един от тези майсирски агенти, но съм сигурен, че ще успее, и тогава ще разберем какво точно крои крал Байран.
— Между другото, бях впечатлен от опитите му да те наеме — добави той. — Тази сутрин прочетох донесението ти, веднага щом чух за нападението. Излишно е да казвам, знаех си, че ще проникнеш в думите на барон Сала и ще разбереш истинския им смисъл — че иска ти, с твоите способности и популярност, да си извън уравнението в предстоящите дни.
— Благодаря, сър — колкото и да ми се искаше да се справя с проклетия Фергана, усетих, че нещо не е наред.
— Възхищавам ти се, Дамастес, както и на абсолютната ти вярност.
— Така животът е по-прост, сър.
Тенедос се изсмя.
— А напоследък доста се беше усложнил, нали? — нищо повече нямаше за извинение заради унижението ни с Маран.
— Да, сър.
— А сега за бъдещето. Не говорех току-така, когато казах, че имам за теб голяма задача.
— И тя е?
— Не знам как точно трябва да се нарече постът. Но искам да отидеш някъде на безопасно… може би в именията на жена ти. Съмнявам се, че някой товиет ще намери кураж да проникне в земите на Аграмонте.
— Да, сър.
— Другите впрягове са пълни с документи, карти и доклади, с които искам да се запознаеш. Всички те са свързани с Майсир. Никой друг не бива да ги чете, нито да узнае за съществуването им. Проучи добре документите, защото те ще са най-голямото оръжие, с което ще разполагаш в близко бъдеще. Защото Майсир е могъщ противник, най-могъщият, пред когото се е изправяла някога Нуманция.