Друга история, на която ми беше доста трудно да повярвам, разказваше за кралица, която била ненаситна в похотта си. Големи главоболия си създала, докато избере сто мъже, най-красивите и с най-добро телосложение от цялата армия. Накарала ги да спят с нея непрекъснато в продължение на цяла седмица, след което заповядала всички да бъдат върнати на Колелото, защото „никой, който е изпитал такава наслада като тях, не би пожелал да продължи да живее на този свят“.
Байран, за разлика от тях, управляваше добре и благоразумно, макар и сурово. Във всеки случай не можах да прочета за някакви ужаси, които да е извършил досега. Придворните благородници не бяха по-добри, отколкото можеше да се очаква, но Байран, изглежда, си беше подбрал съветниците и приятелите повече заради способностите им, отколкото заради покварата, за разлика от баща му.
Чудно ми беше как е могъл Майсир да просъществува толкова дълго с такива злодеи на трона. Един философ, прекарал десет години в Майсир като учител на кралските деца, предлагаше обяснение, което не съм много сигурен дали разбрах, или разбирам и сега: „Общо взето в Майсир съществуват две класи — пишеше той. — Класата на управляващите и класата на управляваните. Управляваните не притежават никакви права и дори аристокрацията, в различните й рангове, няма повече права, отколкото кралят може да й отстъпи временно. Никому не е позволено да се издига над положението, което има по рождение. Животът не е нищо повече от борба за власт, защото животът може да продължи само с власт. Цялата власт принадлежи на, и следователно може да бъде дарена, от краля. Никой не би могъл и да сънува, че може да обвини самия крал за несправедливостите в обществото, тъй като за всички е очевидно, че той говори с одобрението на боговете.“
На друго място същият автор пишеше: „Макар привидно двете страни да имат една и съща религия, тази привидна еднаквост е пълна заблуда. За нуманцийците се казва, че са прекалено търпеливи, добронамерени, чувстват, че нашите незабележими благодеяния, също както греховете ни, ще бъдат възнаградени или наказани, щом се върнем на Колелото. Ако в Нуманция това е вяра, то в Майсир е мания. За тях наградите идват само след смъртта, когато човек бива съден от Сайонджи. Всички други удоволствия трябва да се грабят бързо и най-безсъвестно. Поради това е редно да набиеш с камшик селяка, защото греховете му в предишния живот явно са били ужасни, иначе нямало да се прероди като селяк. На един благородник, от друга страна, не само му е позволено, но бива окуражаван да си угажда на всякакви капризи като награда за предишния си благочестив живот. Ако върши грях, такъв е животът и той ще бъде наказан в следващия живот. Майсирците не само почитат боговете по-ревностно и от най-фанатичния нуманцийски монах, но също така са построили огромни храмове и имат култове към пълчища полубожества, неизвестни на нас. Магиката им, също като религията им, е мрачна и посветена на смъртта, и доколкото беше възможно, избягвах техните чародеи.“
Магьосничеството се смяташе за една от главните опори на държавата им. Млади мъже и жени, показващи признаци за таланта, се забелязваха рано и се обучаваха в изолирани училища. След това си избираха, или им избираха, назначения. Майсирските магьосници като че ли бяха организирани като войници. Най-сходното, с което ние разполагахме, Братството, не беше нищо повече от общество за взаимопомощ. Главният магьосник на Майсир беше някаква тайнствена фигура, наречена по ирония азаз, или „майсторът на церемонии“. Неизвестно беше кой е той, дори името му, да не говорим за могъществото му.
Колкото до самата армия, сведенията за нея бяха доста противоречиви. Войската им беше два пъти по-голяма от нашата. Но това не беше повод за сериозно безпокойство. Повечето части не можеше да се преназначават на нови места, тъй като от тях се искаше да пазят мира в районите на гарнизоните или да бранят границите. Имаше легенди, че в тъмното минало Майсир бил завладяван от страни на запад и изток, държави все още непознати за Нуманция, и майсирците смъртно се бояха от нови техни нахлувания.
Кавалерията и гвардейските полкове бяха елитни и се командваха от благородници, но бяха малко и обикновено се използваха като парадни части в големите градове. Смяташе се, че пехотата се командва зле и че зле поддържаните им войници, към които се отнасяха нечовешки, са пълен боклук. Офицерите бяха слабо образовани, неспособни на кой знае каква стратегия освен масирана фронтална атака. В сражение майсирците можеха да се бият храбро, но също толкова лесно — да побегнат или да се предадат.