Вече бяха донесли богата вечеря, а до нея намерихме бележка от императора.
Добре дошли. Моля, изчакайте, докато ви призоват.
Сякаш имахме избор. Маран отиде до килерите — мърмореше откъде ще си намери подходящо облекло. Отвори един и ахна. На закачалките висяха поне двайсет рокли. Чекмеджетата бяха пълни с долно облекло и всичко останало, което щеше да й трябва, за да се появи в имперския двор.
Друг гардероб беше пълен с дрехи за мен: само парадни униформи. Нямаше да се представям като барон Аграмонте.
— Как е знаел какво да избере? — удиви се тя, докато оглеждаше роклите.
— Е, той е магьосник.
— Но освен това е мъж — възрази тя. — Мъжете изобщо не разбират от такива неща.
— Може би мъжете от императорския тип разбират?
Тя само поклати глава и отиде в банята. Чух плясъка на вода от ваната. Вдигнах капаците на блюдата, взех една баничка с месо и тръгнах да обиколя апартамента. Всичко беше злато, сребро или най-скъпо дърво. Можех да настаня тук цяла рота кавалеристи. Имаше няколко рафта с книги. Прегледах ги. Не се изненадах, че всички са посветени на Майсир. Вече нямаше съмнение за какво ме е повикал императорът.
Прекарахме в апартамента четири дни, без да виждаме никого освен усмихнати безлични слуги. Хранехме се, спяхме и се изнервяхме все повече. Рано сутринта на петия ден домин Отман ни помоли да се приготвим за имперска аудиенция след обяда, а мен — да си сложа медалите. Час преди да дойдат да ни вземат, вече бяхме готови. Придружиха ни до парадния вход на двореца, все едно че току-що пристигаме.
Закънтяха тромпети, лакеи заредиха на висок глас имената и титлите ни и пристъпихме в голямата зала, пълна с нуманцийски благородници. Входът беше на по-високо ниво от главната зала, огромна кръгла камера на няколко нива, с трона в другия край. Тръгнахме надолу по виещото се стълбище. Тълпата се спусна към нас, с широки усмивки, изписани на устните точно толкова грижливо, колкото помадата и ружа по лицата. Двамата с Маран явно отново се радвахме на императорското благоволение. Един лакей изрева имперската „молба“ — „нашите приятели“ да задържат поздравите си за по-късно, тъй като скоро ще започне работа по изключително важен имперски въпрос.
Дворцовата врява затихна за миг, след което отново се усили — дворът обсъждаше оживено какво може да се е случило. Забелязах сред множеството и посланика на Майсир барон Сала — изчакваше да чуе с непроницаема физиономия.
Видях и сестрите на императора, Дални и Лех, едната с някакво красиво превзето офицерче, едва ли навършило двайсет години, другата с брадато конте — беше приключил вече четири брака и всеки от тях му бе повишил титлата или благосъстоянието. Двете жени бяха облечени в черно, но кройката на роклите им беше разголваща и намекваше, че сестрите са толкова в траур за непрежалимия си брат Рюферн, колкото ако бяха голи с чернило от антимон, натъркано по циците.
Това, което уличните вестници наричаха „Майсирското бедствие“, изглежда, не беше направило никакво впечатление на глупаците наоколо. Спомних си колко бях презирал търтеите, които бръмчаха около Властта на Десетимата, и разбрах, че смятат императора за още по-голямо гърне с мед. Затова ли бяхме поели по пътя на измяната и бяхме свалили онази глутница кретени?
Маран се наведе към мен и ми прошепна:
— След като ни доведоха толкова тайно в Никиас, защо е всичко това?
Не знаех, но допусках, че император Тенедос, безкрайно хитър и лукав човек, си има причина. Тръбите засвириха отново и този път призивът им беше два пъти по-силен и продължи два пъти по-дълго. Сякаш познали гласа на своя господар, благородниците и благородничките прекратиха като един бърборенето и се обърнаха към трона. Зад него се отвори врата и императорът влезе.
Ясновидец Лайш Тенедос носеше нещо, което можеше да мине за униформа — проста копринена туника без яка в тъмнозелено, черни торбести бричове, черни ботуши за езда и също черен колан. Короната му не беше простият традиционен знак на властта, с който го бях увенчал преди девет години. Беше нова, изкусно изработена, с многоцветни скъпоценни камъни. Сигурно му трябваше по-пищен символ, след като бе превърнал Нуманция във велико кралство.