Сигурно.
Седна на трона, вдигна един дълъг скиптър, също нов, и удари с него три пъти по мраморния под. После стана и гласът му, усилен с магия, прокънтя:
— Всички вие знаете за възмутителното престъпление, извършено от армията на Майсир срещу невинна група нуманцийски войници по време на рутинна мироопазваща задача далече навътре от признатите ни граници.
— Вече ви уведомих, че изпратих рязка нота до крал Байран, владетеля на Майсир, в която протестирах срещу извършеното от неговата армия и настоях за пълно извинение и репарации за пролятата кръв на нашите храбри младежи.
— Тази сутрин получих отговор, отговор толкова шокиращ, че няколко часа обмислях как да постъпя — продължи той. — Отговорът му по същество е подигравка с мен и с цяла Нуманция. Казва, че не знаел за такова събитие и че ако се е случило нещо такова, то реакцията несъмнено е била съвсем оправдана, предвид войнствената нагласа на Нуманция в последно време!
От гласа на Тенедос капеше жлъч. Забелязах, но не разбрах стъписаната физиономия на посланик Сала.
— Войнствена нагласа? — извика Тенедос. — Този човек е злодей, злодей от най-долната порода! Колко пъти съм заповядвал на нашите войници да не се поддават на провокации от страна на майсирската армия по границите ни. Дори съм пазил от вас, моя народ, ясни доказателства, че Майсир праща свои агенти да действат в границите ни и подклажда бунтове!
— За това се извинявам и ви моля за разбиране, но исках да ви спестя вълнението с надеждата, че ще мога да съхраня реда и мира. Но повече не. Последното престъпление тласка двете ни кралства към явна конфронтация — той замълча за миг. — Докато си мислех какво да направя по този въпрос, си спомних, че нашият най-великолепен воин, самият Първи трибун Дамастес а̀ Симабю, барон Дамастес Газки, конт Аграмонте, наскоро се върна от именията си и затова го призовах в двореца. Няколко часа обсъждахме проблема и стигнахме до пълно съгласие.
— Аз… всички ние… желаем мир за Нуманция. Но мирът може да бъде защитен само когато зад щита стои силна ръка, здраво бронирана и въоръжена. Ето защо заповядах армията ни да се вдигне в пълна готовност и четири наши сили да бъдат готови за всякакъв развой на събитията. Суровите времена изискват сурови мерки. Избрах Първи трибун а̀ Симабю за специален команден пост, пост, който сега не мога да представя подробно, но който стои над всички други рангове в армията ни. Първи трибун а̀ Симабю вече има пълномощията ни да свика под своя команда всяка част, всеки офицер, всеки мъж, за всичко, което се наложи в тези необичайни времена — Тенедос млъкна и огледа строго тълпата.
Бях благодарен на императора, че с първото си изявление ми остави няколко секунди да си поставя маска на сдържаност. Сега, когато започнаха възгласите, несъмнено подклаждани от неговите ласкатели сред тълпата, трябваше само да се поклоня дълбоко.
— Подготвил съм отговор на оскърблението на крал Байран — продължи императорът. — След няколко минути той ще бъде връчен на посланика на Майсир. Каня трибун а̀ Симабю да ме посети в покоите ми, тъй като току-що беше получена информация, съдбоносно важна за стратегическото ни положение. Това е всичко!
Тръбите ревнаха и тълпата зарева одобрително. Тенедос остана прав за миг, с тънка усмивка на устните. После се обърна и излезе.
Вратата към приемните на императора се отвори и барон Сала изхвърча навън, с пребледняло от гняв лице. Видя ме и физиономията му омекна до равнодушие. Не ми проговори, само кимна и ме подмина.
Императорският адютант се надигна иззад бюрото си, но вратата отново се отвори — на прага стоеше Тенедос.
— Влез, приятелю. Хайде — подкани ме той сърдечно. Затвори вратата и ми посочи дивана в другия край на огромната стая. Седна до мен. На масичката до стената имаше гарафа с бренди и чаши. Той си поигра малко със запушалката и въздъхна. — На теб никога не ти казват кога е по-добре да не пиеш, нали? — усмихна се кисело. — Понякога съжалявам, че нямам твоята дисциплина, та изобщо да не пия.
— Не е дисциплина, сър. За мен вкусът му е като говна.
Той се засмя.
— Е, сигурно. Би трябвало да ти се извиня за малките лъжи в залата.
— Не сте длъжен да се извинявате за нищо.
— Не съм, нали? Тъй че вместо извинение, би ли желал да чуеш обяснение?
— С радост.
— Повиках те в същия момент, в който изпратих нотата си до крал Байран, защото знаех, че отговорът му ще е рязък. Всъщност ние все още не сме получили отговора му. Точно затова барон Сала изхвърча така преди малко, след като използва всички възможни дипломатични изрази за „лъжец“ — сви рамене. — Лъжите в служба на родината едва ли са грехове. Знам какво ще каже Байран и реших, че трябва да осигуря на масите незабавен отговор.