— Няма да докладвам на императора какво бе обсъдено на тази среща — изгледах ги твърдо. — Както казахте, в момента той има много по-големи грижи. Няма да предприемам нищо, докато обстоятелствата не ме принудят да взема мерки. Това е всичко, което имам да кажа или искам да кажа по този абсурд, и ви съветвам да забравите тази идея за ваше добро. Благодаря, че сте се сетили за мен, и ви желая всичко най-хубаво.
Погледът ми обходи из стаята, за да видя дали някой ще устои. Праен успя за секунда, след което извърна лице. Само Маран ме гледаше спокойно. Мъжете станаха тихо, получиха си палтата и напуснаха. Праен беше последен. Погледна ме, сякаш искаше да каже нещо, и излезе.
Маран не беше помръднала. Изчаках да каже нещо. Миговете се проточиха, но тя само ме гледаше, с неразгадаемо лице. Накрая стана и излезе. Усетих мраз в душата си. Усетих, че къщата не е моя, поне за тази нощ.
Върнах се във Военната палата, изядох паница супа в стаята на охраната и спах на тесния нар в кабинета си.
На другия ден срещата все едно че не се беше състояла, поне ако се съдеше по поведението на Маран.
Кутулу дойде за вечеря. Вместо на кон, пристигна в карета. Не знам как беше обзаведена вътре, но отвън приличаше на затворническа.
Маран беше решила, че може да изиграе ролята на сватовничка, и бе поканила една своя позната, много красива русокоса празноглавка, казваше се Бридеи д’Кеу. Но Бридеи, обикновено весела бърборана, изглежда, се стъписа от ужас в компанията на Змията, която никога не спи, а той не я забелязваше повече, отколкото слугите.
Двамата с Маран се опитвахме да поддържаме разговор, но Кутулу се разгорещи чак когато реших да заговорим за престъпления. Разказа ни няколко случая, с които беше запознат. Не беше голям разказвач, по-скоро изреждаше голи факти като свидетел на съд. Слава на Танис, че бяхме приключили с вечерята, защото разказите му бяха изключително завладяващи, ако не за друго, то защото бяха за най-кървавите и загадъчни убийства.
Маран и Бридеи пиха много малко. Кутулу обърна две чаши. Не беше по-голям пияч от мен, защото питието бързо му подейства, зачерви бледожълтите му бузи и още повече развърза езика му.
Изведнъж той спря.
— Късно е вече, а утре ме чака ужасно много работа. Ще си тръгвам.
Бридеи заяви, че и тя трябвало да си ходи. Докараха каретите им. Тя тръгна към своята, но спря и се обърна към кочияша на капрата.
— О, богове. Обещах на Камлан да се отбия след вечеря, но вече е много късно. Кутулу, ще ви затрудня ли много, ако ви помоля да ме закарате до вкъщи, а аз да пратя каретата си до приятелката си, за да й поднеса извиненията си?
— Ъмм… ни най-малко — отвърна Кутулу.
Бридеи се обърна към кочияша си.
— Предай, моля те, на Камлан, че утре непременно ще се отбия. После се върни вкъщи.
Кочияшът я погледна малко озадачено, но отвърна:
— Да, лейди д’Кеу.
Бридеи отиде до каретата на Кутулу и зачака. Чак след миг той съобрази какво чака дамата, подаде й ръка и й помогна да се качи. Понечи да я последва, но спря и се обърна.
— Благодаря ви, контеса Аграмонте.
— Забрави ли, че съм Маран?
— Да. Маран. Великолепно име за великолепна жена.
Бях смаян.
— Дамастес, приятелю — продължи той. — Искам да ти дам един повод за размисъл. Нещо, което може да ти е полезно в бъдеще. Помниш ли какво се случи в Занте?
Помнех, разбира се — клането на имперската конница.
— Ето ти го повода за размисъл. Може би се изразявам със заобикалки. Каза се, както помниш, че въпросният инцидент е станал „близо“ до Занте, нали? Е, според първите доклади не е чак толкова „близо“. Всъщност било е на повече от десет дни път на юг от града.
Не изчака отговор, качи се в каретата, кочияшът плесна с юздите и впрягът потегли.
— Какво има предвид? — учуди се Маран.
Не бях много сигурен.
Тя сви рамене и отново погледна след впряга на Кутулу.
— Мислех, че ще се проваля. Но… смяташ ли, че кървавото убийство е пътят към сърцето на Бридеи?
Отложих за момент това, което ми бе казал Кутулу.
— Не знам дали сърцето й беше спечелено.
— Слава на Джаен, че не може да пази тайни — каза жена ми. — Защото Кутулу така и няма да ни каже какво е станало от сега до съмване.
Изкикоти се, хвана ме под ръка и влязохме вътре.