— Искам да танцувам — заяви Амиел. Стана много изящно и пристъпи в центъра на полянката. Бях забелязал преди тялото й на танцьорка и тя наистина беше изучавала изкуството на танца преди брака си.
Застана с лице към нас, поклони се, ръцете й пробягаха нагоре по тялото й, после ги протегна напред. Започна да се движи бавно, настройвайки се към далечната музика.
Тялото й се сля с музиката, превърна се в блещукаща светлочервена икона, огъваше се и се въртеше.
Дъхът на Маран се учести.
Дланите на Амиел стигнаха до гърдите и бавно се задвижиха надолу по копчетата. Тя пусна роклята си да се смъкне и продължи да танцува гъвкаво, грациозно, гола, само по сандали.
Членът ми се беше втвърдил до болка. Маран го погали с нокътчето на кутрето си. Усмихна ми се с премрежени очи и отново се обърна към приятелката си, чийто танц не спираше.
Амиел й махна с ръка и Маран стана и пристъпи към нея, грациозна като млада кошута. Задвижиха се като една, без да се докосват, само се въртяха, без да откъсват очи една от друга.
Пулсът ми се учести, имах чувството, че и аз съм се слял с музиката, с танца.
Амиел докосна Маран и тя спря да танцува. Стоеше неподвижно, с притворени очи, в очакване. Пръстите на Амиел пробягаха по хълбоците на жена ми, после нагоре, погалиха лицето й. Не помня да съм виждал по-прелестна гледка. Пръстите на Амиел се спуснаха към токата на хълбока на Маран и дрехата й се свлече на земята.
Амиел стоеше неподвижно, протегнала ръце. Маран се приближи плътно и се зацелуваха, дълго и дълбоко. Маран я целуваше по шията, по гърдите, дразнеше със зъби зърната й.
После коленичи, устните и езикът й запълзяха по корема на другата жена, докоснаха триъгълника й. Маран стисна в шепи бузите на Амиел, замачка ги, пръстът й се плъзна между тях, езикът й заигра между краката й.
Амиел простена гърлено и краката й се разтопиха, втечниха се и тя се смъкна изнемощяла върху мъха, с разтворени крака.
— Дамастес — прошепна Маран, но гласът й бе ясен, все едно че стоеше до мен. — Дамастес, скъпи. Свали дрехите си, обич моя.
Подчиних се. Пръстите ми се задвижиха уверено над закопчалки и копчета.
— Хайде, любими мой, живот мой. Ела тук. Ела при нас. Люби се с нас, както сме си говорили, както сме си мечтали.
Много бавно пристъпих по мъха към тях.
11.
Триада
Амиел се изправи на колене. Нежно погали топките ми, хвана члена ми с една ръка, наведе се и го целуна по върха. Езикът й се стрелна по кожичката и пробяга надолу до корена.
Смъкнах се на колене, целунах устните й, езикът ми се плъзна в устата й, заигра вътре и се сплете с нейния. Порази ме една мисъл — колко странно: беше първата жена, която целувах освен съпругата си, повече от девет години. Тя изстена дълбоко, гърлено, и ръцете й ме обгърнаха. Положих я леко върху мъха, отново я целунах по устните и после — по мекотата на шията й.
Маран легна от другата страна на Амиел.
— Мечтала съм за това — повтори тя, надигна се на лакти и ме целуна. Езикът й се завъртя в устата ми и избяга. Зацелува Амиел като мен, целуваше шията й като мен, после устните й отново тръгнаха надолу, по плоския корем на приятелката й, към гладките й бедра.
Амиел простена и разтвори крака. Маран развърза сандалките й, премести се между краката й и разтвори с пръсти срамните й устни. Езикът й заигра, плъзна се навътре. Амиел повдигна крака, сплете ги около гърба на Маран и я придърпа, а ръцете й обгърнаха главата ми, пръстите й се впиха в косата ми.
Целувах я дълго, дълбоко, целувките й ставаха все по-неистови, докато тялото й откликваше на езика на Маран. Тя започна да се извива. Устата й беше мокра, отворена, задъхана. Надигнах се, погалих с главичката на члена си клепачите й и го задвижих навътре и навън в устата й.
— Сега — изпъшка Маран. — Хайде, съпруже мой. Ела, люби я — стана, разтвори краката на Амиел и ги вдигна високо за глезените, докато задничето й не се отдели от земята.
Плъзнах се между краката й и за миг се вгледах в нея — красивата й глава се мяташе по възглавницата на косата й. Очите й бяха широко отворени, не се откъсваха от моите. Проникнах силно в нея, тя изкрещя и ръцете й ме придърпаха.