След малко дъхът ни се успокои.
— Обичам да ме любят така — прошепна ми тя. — Понякога малко боли… но е по-силно. Понякога ми харесва повече, отколкото по другия начин — притисна се в мен. — Но и това е хубаво. Не знам лош начин да се прави любов.
— Бедната Маран — прошепна едва чуто Амиел. Разбрах, че не беше искала да го чуя. Престорих се, че не съм чул, отдръпнах се от нея и се заех да опразня и напълня отново ваната; мислех за първия съпруг на Маран, за презрението, с което се беше отнасял към нея, и колко малко любов бе имала в живота си. Но това бе минало, тъй че го оставих настрана и се загледах в изяществото, с което Амиел излезе и се плъзна в другата вана.
Лежахме отпуснати в топлата, ухаеща на пролетни цветя вода. Маран влезе, триеше сънено очи.
— Вдигате много шум. Събудихте ме.
— Не знаех, че нещо може да те събуди — каза Амиел. — Хъркаше все едно, че се опитваш да си глътнеш носа.
— Не хъркам!
Засмях се. Маран приседна изящно на ръба на ваната ми, изрита вода в лицето ми, изплези ми се и се обърна към Амиел.
— Остави ли нещо за мен?
— Ще трябва да провериш сама. Ако не, ще компенсирам някак.
— Да — отвърна хрипливо Маран. — Да. Искам.
Изпъна стъпалото си и погали отпуснатия ми член.
— Тук е останал само един макарон — каза тя, без да ми обръща внимание. — Ще трябва ти да се справиш с проблема ми.
Просна една кърпа на пода и се излегна по гръб. Амиел, с мокрото си и хлъзгаво тяло, се надигна от ваната и започна да гали жена ми между бедрата. Очите на двете не се откъсваха от мен — очакваха одобрение или стъписване сега, след като странното въздействие на еликсира се бе изчерпило.
— Знаеш ли — заговори Маран, — двете с Амиел сме любовници от доста време. Не винаги. Но когато те няма… — замълча и разтвори бедрата си. Амиел я погали с палец по клитора.
— Пожелах Маран още първия път, когато я видях — каза тя. — Преди да се запознае с теб. Но нищо не се получи.
— Нищо особено поне — каза Маран. — Мисля, че се оставих Амиел да ме целуне веднъж-дваж и се престорих, че съм била пияна и че не помня. Бях се уплашила. Първия път правихме любов, когато… изгубих бебето. Когато ти беше на война.
Спомнях си много добре. Седмици наред след помятането не бях получил нищо освен две кратки бележки, след тях — неочаквано извинение, и помнех как беше казала, че „винаги ще сме в дълг на нашата прескъпа приятелка Амиел“, която бе предложила на Маран „най-голямата утеха след смъртта на нашия син“.
Може би трябваше да се разгневя, да се почувствам заплашен. И така щеше да е, ако жена ми си беше взела мъж за любовник. Но не изпитах нищо освен радост за Маран, а също и за приятелката й.
— Знаеш ли — продължи тя, — Амиел е вторият човек, с когото съм се любила, който може да докосне душата ми, да ме накара да свърша. Да те вкараме в леглото с двете ни беше нещо, за което сме си говорили, откакто сме любовници. Честно казано, надявахме се, че точно това ще се случи, когато отидохме при ясновидката Синаит за еликсира. Имах чувството, че те мамя всеки път, когато правех любов с Амиел, и исках това да се промени. Единственият начин, който можех да измисля, бе да направя това, което направих. Знам, че не мога да се откажа от Амиел.
— И аз не бих могла да изтърпя без теб, Маран — каза Амиел и се засмя. — Да не говорим, че оттогава можахме да се любим още само три-четири пъти. Съвсем недостатъчно за мен.
— О, да. Не беше достатъчно. Вече го знам. О, Амиел, не спирай. Не спирай.
Амиел наведе глава и езикът й заигра по обръснатия триъгълник на Маран и вътре в него. Маран се хвана зад коленете, повдигна бедрата си и ги разтвори.
— Нека аз да го направя — излязох от ваната, коленичих над главата на Маран, хванах краката й и ги вдигнах високо и разтворени, както тя бе направила с Амиел.
Маран се извиваше, стенеше под любовната ласка на Амиел. Членът ми, отново втвърден, се опря до устните й.
— Сложи го в устата ми — промълви тя. — Искам да те изпия. О, сложи ми го, Дамастес.
Любихме се през целия ден и поръчахме да ни донесат храната. Лицата на слугите бяха съвсем безизразни, както се полага за опитни слуги.
Вече се стъмваше и лежахме в леглото. По пода, където се бяхме любили, се въргаляха възглавници, завивки и чаршафи се бяха пръснали навсякъде, по нощните масички имаше отворени стъкленици с благовония и мазила. Главата на Амиел се бе отпуснала на корема ми, а Маран се беше сгушила между краката на приятелката си.