Волфганг Йешке
Кралят и майсторът на кукли
Разказите за пътешествия във времето и механичните играчки имат нещо общо помежду си: и едните, и другите изглеждат безсмислени, въртят се в кръг и смисълът им се състои единствено в самите тях.
— Останете на мястото си, Колинс! Сега всяко движение може да стане причина за фрактура.
— Слушам, ваше величество — каза Колинс и остана на мястото си.
И не ме изпускайте от очи — заповяда кралят.
— Слушам, ваше величество — отвърна Колинс, без да изпуска негово величество от очи.
Времето течеше. В залата цареше мъртва тишина. Кралят седеше като на тръни на самия крайчец на престола си и боязливо се взираше в трепкащото огледало на срещуположната стена. Всеки път, когато някой от патрулиращите стражи излезеше от него, той се сепваше и го вземаше на мушката на пищова си. Колинс виждаше как дулото трепери и как по челото на негово величество се образуват капки пот. Времето между отделните появявания все повече се съкращаваше, стражите вече почти се застъпваха по петите. Патрулът непрекъснато държеше помещението под свой контрол. Огледалото трепваше всеки път, когато някой от мъжете излезеше от силовото поле или отново се върнеше в него. Ето, пак се появи един от патрулиращите, огледа внимателно залата и отново се върна със заден ход в огледалото. Нямаше нищо за отбелязване. Помещението беше празно. По стените още личаха светлите петна, които издаваха, че там доскоро бяха висели скъпи картини. Те също трябваше да бъдат свалени. Цели поколения владетели и владетелки, които инак бяха следили начумерено, критично или тържествено най-младата издънка на рода си от стените, сега гледаха начумерено, критично или тържествено в някой тъмен ъгъл на дворцовото мазе, което никога не бяха зървали приживе. От стените бяха извадени дори гвоздеите, махнати бяха гоблените, завесите, мебелите, всичко. В помещението бяха останали само престолът, негово величество, седнал върху му, едно темпорално огледало на патрула, което от време на време пропускаше по някой страж и отново го поглъщаше, и Колинс, министър на негово величество по въпросите на личната сигурност и футурологията, застанал до укрепения с тройна броня прозорец.
Тронната зала бе изолирана херметически, енергетичните жалузи на вратите и прозорците бяха спуснати. През тях не можеше да проникне насекомо, дори и прашинка, та какво оставаше за някой боен кораб-лилипут или далекоуправляема иглена граната.
— Кажете ми колко още ще продължава това, Колинс! Вече не издържам! — проплака кралят и погледна умолително своя министър. Целият се тресеше.
Колинс отметна пелерината си, разкопча една чантичка, прикрепена на колана му, и измъкна оттам дълга темпорална лента. Изпъна я на известно разстояние от себе си, защото бе малко далекоглед, и внимателно се взря в нея. Беше невъзмутим и съвсем спокоен, само в ъгълчетата на устните му се долавяше някаква скрита ирония. През главата му бяха минавали и по-горещи ситуации.
— Ако ваше величество позволи да забележа — каза той, — опасенията ви действително са неоснователни. Патрулът знае, че всичко взема добър обрат. Имаме още двадесет и седем минути, през които непрекъснато ще се намирате под охрана, после идва тази непроницаема темпорална пломба с продължителност десет секунди. От секундата, в която това огледало отново стане достъпно за линията на времето, помещението пак ще се намира под контрол.
Колинс прекара показалеца си по точките на стражевите позиции, от които имаше сведения, и ги сравни с датата и часа, които бяха отпечатани навсякъде в полето. Там той бе надраскал дори имената на стражите. Това бяха най-изпитаните сред хората му. Повече не можеше да се направи. С изключение на краткото прекъсване точките на наблюдение се намираха толкова нагъсто, че образуваха плътна линия. Колинс погледна часовника си. Всичко протичаше в съответствие с плана.
— Какви са последните сведения? — попита кралят. Гласът му беше пресипнал, страхът бе заседнал в гърлото му.
— Въпреки всичко те не са съвсем точни. Ваше величество знае, че ВАЙС1 е направил промени и в най-далечно бъдеще. Пломбите са непостоянни, непроницаемият темпорален блок непрекъснато мени мястото си. Информациите ни имат валидност за не повече от няколко часа, после темпоралните ленти не струват повече от хартията, от която са направени. Едва вчера бяхме в състояние да упражняваме надзор върху четири дни от бъдещето, а в момента — върху по-малко от два часа, и блокът отново се насочва към нас. Според изчисленията ни обаче той скоро ще преустанови движението си, така че в края на краищата ни остават тридесет минути за наблюдение. Но това, разбира се, също може да претърпи промяна, ако ВАЙС реши да предприеме фрактури.